Любовта по природа е жертвоготовна, а хората се страхуват да жертват, защото това изисква от тях повече любов. Удоволствайки се в „малкото“ любов ние се лишаваме от възможността да бъдем щастливи. Колкото е по-малко любовта, толкова по-малко щастие изпитваме.
Например, човек обича сладолед. Това е напълно здравословно отношение към вкусните лакомства, за тази любов големи жертви не трябват, освен наличните в джоба пари. Щастието в този случай се топи по-бързо от поредната порция сладолед, особено след поредната пломба в устата ти.
Ето ви и друг пример. Човек обича музиката. За изпитване на щастие тук има много по-оптимистични перспективи. Има различни видове музика и човек може да ѝ се наслаждава много повече, отколкото на сладоледа. Но за такава любов се изискват определени усилия. За да изпитваш щастие от музиката е необходимо да се научиш да я разбираш. Тази вид любов изисква времето, силите и вниманието ти.
Любовта към една жена може да направи мъжът щастлив за цял живот. Но за такова щастие, той трябва да ѝ посвети целия си живот. Да дели с нея проблемите, трудностите и недостатъците. Това не е лесно, но това е цената на щастието.
Тайната на щастието се състои във вниманието, което отделяме един на друг. Щастието в живота се дължи на отделените минути, усмивката, комплимент казан на място, безбройните добри мисли и искрени чувства.
Архив за етикет: обича
Сляпото подражание не принася плод
Един човек имал куче и магаре.Той обичал повече кучето си и то живеело при него в стаята.
Бедното магаре се разполагало в плевнята. Никой не го галел и не му казвал добра дума.
Веднъж магарето решило, да наблюдава какво прави кучето, за да разбере, защо човека го обича повече.
Дошъл си в къщи човекът. Магарето се прокраднало до прозореца и започнало да наблюдава. Кучето се завтекло към стопанина си, махайки опашка. Заскачало наоколо, а след това застанало на колените на мъжа и го лизнало по носа.
„Сега вече зная, какво трябва да правя“- помислило си магарето.
На следващата вечер, когато стопанинът се прибрал, магарето влязло в стаята, замахало с опашка, заподскачало и скочило с предните си крака на раменете на човека и го лизнал по лицето.
Стопанинът грабнал пръчката и набил глупавото магаре. Дълго време животното помнело този бой.
Запомнете, сляпото подражание не принася плод.
Главното е щастието
Съвременното общество непрекъснато учи младите хора да мислят, че основното нещо, което те трябва да искат в семейните отношения е щастието. Встъпвайки в брак, всеки очаква, партньорът да му донесе щастие. Когато това не се случи, появяват се разочарования и неудовлетвореност, които със времето нарастват.
Каква изненада, кутията с подаръците се оказва празна. Никой не ни е предупредил, че можем да вземем това, което сами сме сложили в нея.
Оказва се, че вместо въпросите кой и как обича, разглеждаме „тривиални“ проблеми, като „Какво ще ядем?“, „Къде ще живеем?“, дори „Ще имаме ли достатъчно пари, за да възпитаме децата си?“.
Това съвсем не прилича на картина, изразяваща романтично щастие.
Разочарованията прерастват във взаимни обвинения и кавги. И ако се появи дете, живота просто става непоносим. Грижите на жените преминава към новороденото. Тя вече не отделя на мъжа си „достатъчно внимание“. Тогава защо той трябва да живее с нея? Къде е обещаното щастие?
Жените често не са в състояние да понесат отсъствието на разбиране и съчувствие. Как може да се живее с такъв егоист? Последвалите упреци и опити за „превъзпитание“, често завършват с развод. Мили, дами! Надеждата, че вашият мъж ще разбере вашите чувства е така безпочвена, както очакването му, че ще седите с него на брега на реката с въдица в ръка, в тишина и уединение.
Обикновено се ръководим от постоянно растящото желание да получим „щастие“ в своя живот, в това число и от партньора си. Силата на нашето разочарование винаги е равна на размера на очакванията ни.
Не винаги е било така. В традиционото общество всеки от младите хора е знаел какви са неговите отговорности, един пред друг и пред обществото. Успешният брак се е определял от степента на изпълнение на тези задължения. Да направиш своя партньор щастлив не влизало в списъка на семейните задължения. За това разводите и безбрачието са били много редки.
Любовта и щастието се градят върху отдаване, а не консумиране.