Детето ще расте много по-щастливо, ако се научи да признава грешките си и иска прошка, ако не е право.

За да научите детето си на това, най-важното е да не се срамувате искрено да признаете, че сте сбъркали.

Например, ако не сте изпълнили обещанието си, ако сте се изпуснали и сте се развикали на детето си, ……

Виждайки вашия пример, на детето ви ще му бъде много по-леко да поиска извинение.

Освен това, както знаем от психологията, голяма част от проблемите на възрастния човек, произхождат от обидни забележки, които е получил като дете от родителите си.

За това не натрупвайте планина от детски огорчения, а се старайте незабавно да поискате прошка дори за случайно нанесена обида, болка или несправедливо наказание.

Тя беше обикновена гора. Слънцето я огряваше през деня, а вечер нощта простираше над нея тъмната си пелерина. Всяка животинка си бе построила дом и спокойно отглеждаше потомството си. Ако някъде имаше раздори и несъгласия, те се разрешаваха тихомълком от само себе си. В гората цареше привидно спокойствие.
Един ден тъмен облак засенчи старата гора. Той не носеше благодатна влага, за да я напои, нито ледени кристалчета, които можеха да я разкъсат. Никакъв вятър не го съпровождаше, дори полъх не се усещаше във въздуха.
Но нещо вибрираше във атмосферата. А тишината тежеше като оловна топка, надвесила се враждебно над горските обитатели.
Резултатът не закъсня. Изпълзяха от сянката незабравени обиди, плъзнаха клюки. Заредиха се крамола след крамола. Поводите за сбивания никнеха като гъби. Омразата и отмъщението вървяха ръка за ръка. Стонове, вопли и крясъци се чуваха от всеки храст. Мирът и любовта бяха  напуснали гората.
Малцина си спомняха за тъмния облак и се съмняваха, че бедата е дошла от него. Него отдавна вече го нямаше, но отровата му бе попила във всичко живо. Слънцето пак грееше, но лъчите му бяха студени и не топлеха никого. Болката  бушуваше в нечии сърца. Малко животни бяха прегърнали надеждата, че нещата ще се оправят.
Един ден капанът щракна и едно младо лисиче изписка. То опитваше да освободи заклещената си лапа, но опитите му погълнаха и малкото сила, която му бе останала. През последните три дни не бе успяло нищо да хване, за това носът му го заведи към железния звяр, който го бе заклещил в прегръдката си. Не му остана нищо друго освен да издава пискливи, макар и слаби, звуци.
По пътечката, отвеждаща до ручея, притича дребна сърничка. Чу писъците и наостри уши. Искаше да продължи, но нещо я теглеше към зова за помощ. Макар и неохотно, тръгна по посока на едва долавящите се вече стонове.
Стигна до храста и видя безпомощното лисиче. Веднага се досети какво се беше случило. Спомена за изгубената майка, попаднала в същата клопка, събуди болката в сърцето й.
Нещо се пропука в нея и тя пристъпи към нещастното животинче. Облиза муцуната на лисичето, за да го успокои. След това опита с тънките си крачета да разтвори желязната паст, но усилията й предизвикаха още по силно затягане на хватката. Двете животни започнаха да викат заедно за помощ. Прегладнял вълк прекоси поляната и чу зова. С няколко скока се намери при лисичето и сърничката. При вида на заклещеното животно мъка обхвана, като огън, сърцето му. Той зави и яростно се хвърли напред, за да се пребори с железните окови. Резултатът беше плачевен, лисичето остана в капана. Тримата отчаяно викнаха за помощ.
Там дойде и зайко, но неговото състрадание също не свърши работа. По-късно старата лисица оплака братчето си, но и това не спаси малкия нещастник. Малката група зовяща за помощ наедря, но резултат нямаше.
Накрая дойде мъдрия лъв. Той стъпи здраво и хвана с лапите си едната скоба. След това подкани останалите животни да хванат другата скоба и заедно да опънат зъбците. Наложи се още няколко животни откъм лъва да приложат силите си. След няколко напъна капана се отвори и лисичето невярващо извади наранената си лапа.
Някаква светлина огря групата животни струпали се около освободеното животинче. Топлина пропълзя по телата им. Тиха радост и нежна любов изпълни сърцата им. Щастлива птича песен докосна върхарите на гората. И никой не се учуди, че всички се обичаха и бяха готови да направят за всеки друг по нещо….
Гората се бе възродила!

Замисляли ли сте се, че законите на Нютон работят и между нас самите?
Първи закон опиращ се на инерцията.
Привичният спокоен живот, отключва чувствата и душата, превръща човека в студен камък, летящ в пространството.
Без да общувате с хората вие се превръщате в интериор на града и жилището си. Това е смърт.
Лема 1. Инерцията в живота е единствената форма на съществуване на тела без душа. Вас и без това ще ви изядат прилагайки телесни наказания.
Лема 2. Състоянието на отчаяние от безсмислено съществувание е временно и мнимо, ако още не са ви погребали.
Вторият закон на Нютон е свързан с ускорението на движението.
Промените във вашият живот винаги са свързани с човек. Ако сте се срещнали с добър човек, вие получавате тласък, който ви направлява към щастливия живот. Ако срещнете човек, извикващ във вас възторг и любов, вие получавате мощен ритник и летите към своето щастие без да се оглеждате.
Ако срещнете човек, който се стреми да ви унизи или обиди, вие също получавате ритник. Ударът винаги ви отпраща назад, а дали ще паднете,  дали ще устоите или ще се вкиснете, зависи от това, какъв човек сте, колко съвест, ум, доброта и мъжество имате. Не на последно място търпение и любов.
Лема 1.  Формулата а = F / m  в  хорските отношения означава. че скоростта на движението към личното ви щастие или нещастие е правопропорционално на силата на чувстват и обратно пропорционално на масата на качествата ви.
Теорема 1 за Лема 1. Формула m = V * р е продукт на истинските човешки качества и тяхния обем в главата ви.
Лема 2. Колкото сте по-слаб като човек, толкова по-малко ще ви се предаде, в какъв да е случай, радост или страдание.
Следствие от Лема 2. Ако сте никой, можете да се излъжете в собственото си щастие.
Трети закон на Нютон е свързан с взаимодействието.
Близките отношения водят до сблъсък. Това е сблъсък на интереси, вкусове, цели, дори и настроение. Така че сблъсъци между много близки и любящи хора са неизбежни. Но такова отблъскване  ще бъде временно, ако с човека ви свързват истински чувства, а не желание да получите личен комфорт или някаква изгода. Това може да се нарече ефективно сливане, когато е трудно да ви разделят.  Връзките между вас са толкова силни, че дори да останете и на голямо разстояние, сте мономолекулярни. И ако някой се опита да прекъсне такава връзка, ще му се  отсекат ръцете до основата. Такива нишки се късат рядко, но ако това стане, руши се душата ви и остават неизлечими рани.
Пазете се! Ако отблъснете човекът, който ви желае добро,  е равносилно да си нанесете удар  с камшик. И ако това достигне до сърцето му, вие сте загубили един човек, дори той да остане жив. Вие също получавате удар. Може би не веднага, но колкото повече време минава, толкова повече сила се натрупва в този удар.
Случва се понякога да се движим с близки приятели, любими, но с различни скорости. Това не е толкова страшно, просто трябва да намалите темпото заради този човек. Страшно е, когато летите в различни посоки.
Ако си взаимодействате с лош и неприятен човек, вие ще се отдръпвате от него постоянно, на една ръка разстояние. Не се заблуждавайте! Ако не се доверявате на всеки подред и на себе си, вие ще преминете в състояние определено от Първия закон.
Лема 1. На първо място, установяването на отношения се изразява във въртене около другия с плах опит да се приближите по-близо към него.
Аксиома на Лема 1. Ако човек „хване бика за рогата“, той обича само себе си, а вас само ще използва.
Лема 2. Истинското отношение към човека не зависи от настроението и обстоятелствата.
Лема 3. Ако ви обичат, а вие ги отблъсквате,трябва да сте готов да получите удар и то болезнен.
Лема 4. На колкото повече хора се доверявате, толкова сте по-щастлив.
Лема 5. Не се опитвайте да нагодите посоката на движение на другия човек към своята. Намерете общата траектория на движение.
Закон за земното притегляне.
Хората, които са далеч един от друг, се привличат малко един към друг, но колкото по-близо са, толкова по- силно се привличат.
Хората се привличат един към друг винаги, с изключение на тези, които живеят по инерция.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.