Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.