Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

Изследователи от Университета в Нотингам са представили паста, направена от стволови клетки, затворени в сфера от костен минерал, които могат да бъдат ефективни при лечението на остеопороза.
Според учените, инжектирането на такава паста ще помогне за възстановяване на слабите и крехки кости на пациентите, страдащи от остеопороза. Новият продукт съдържа порьозни микросфери от калциев фосфат със стволови клетки за индуциране на растежа на костите.
Въвеждането на лекарството в конкретните проблемни области, осигурява минимална инвазия на лечение. Калциев фосфат е един вид защитна обвивка за стволови клетки, които често умират след трансплантация.
Д-р Ifty Ahmed e заявил, че неговия екип иска да осигури превантивно лечение и укрепване на костите на тези, които са изложени на риск, преди те да са се счупили.
„Нашата цел е да идентифицираме хората, които са изложени на такъв риск, за да укрепим костите им, преди да се стигне до счупване. Това означава, че вместо да се налага да се появи проблема, ние ще се опитаме да се намали риска“.
За сега експериментално лечение не е правено при хора. В бъдеще ще бъде включено извличане на стволови клетки от костния мозък на пациента и смесването им с микросферите преди инжектиране на пастата на уязвимите кост. Ahmed е уверил: „Ако това работи, този вид на лечение може да се направи за един ден“.

Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.