Живял някога един богат човек, а съседът му бил беден. Богатият вдигал големи пиршества, а бедният нямал какво да яде.
При богатият човек дошъл един странник и помолил да му дадат подслон за през нощта.
Но богатият гордо казал:
– При мен окаяните и бедните не нощуват, отиди в дом, чийто покрив е небето. Там ще те приемат.
Погалил старецът богатия по главата и той се превърнал в кон.
Странникът помолил бедният съсед на богатия да пренощува у тях. Той му отговорил:
– Влез. Коня остави в двора, защото няма къде да го прибера.
Сутринта старецът преди да си тръгне, подарил на бедняка коня. Човекът веднага отишъл с жена си в гората и докарал от там дървета. Построил си нова къща. Впрегнал коня в ралото. Изорал, насял и получил добър добив от зърно. Започнал по-добре да живее.
На следващата година старецът пак дошъл. Сега забогателият бедняк не го пуснал да пренощува.
Старецът погалил коня и той се превърнал в човек.
– Ще се откажа завинаги от гордостта си, – казал бившият кон. – Ще завещая на децата си винаги да помагат на бедните.
А възгорделият се бедняк отново се върнал в бедната си къща и изгубил всичко, което придобил за една година.