Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

При залеза на Новата икономическа политика предложена от Троцки и след края на войната в Съветския съюз царувало опустошение. От това се възползвали мошениците. Те успели да се наложат много бързо…
Корупцията не е от днес. Тя процъфтявала и по време на социализма. Но в Съветския съюз през 30-те до началото на 50-те години е имало периоди, когато се е правело всичко необходимо за да бъде неутрализирана.
Да се сведе корупцията до нула, както и проституцията е невъзможно, но може да се направи така, че да не играе решаваща роля. Именно с това се заел и Сталин.
Грешите, ако мислите, че той е спечелил победа над корупцията, защото просто е „застрелвал“ хората взимащи подкупи. В разгара на следвоенната борба с корупцията на 26 май 1947 г. премахнали смъртното наказание.
Корупцията е победен чрез система от мерки, които се прилагали за всички, независимо от връзките и позицията в обществото.
Към отговорност, за съучастие, са привлечени и роднините на корумпираните, които са знаели, но нищо не са направили, за да бъде разкрит престъпника.
Освен това под съд попадали всички, които чули, но си премълчали, които взимали подкуп и се занимавали със други незаконни дейности. Ето защо в тези години са разкрити серии от престъпления, в сферата на министерствата, главните администрации и предприятията.
Сталин прекрасно е разбирал, че рибата гние от главата. Затова чистката започнала от Москва. И по примера на столицата, в цялата страна било обявено война на „приспособяващите се“ по всички места.

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.