Една нощ по време на гръмотевична буря, един работник от ЖП след оглед на своя участък, уморен потеглил към къщи. Изведнъж го ослепила мълния и силен гръм го хвърлил на земята. Мълнията повредила релсите и се запалила къщичката на работника.
Той искал да побегне да гаси дома, но сигнала на локомотива го спрял. Изтичал и запалил фенера, който вятърът бил загасил. Откъснал парче от червената си риза, покрил с него фенера и го издигнал високо. Идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червената светлина и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома, заедно с имуществото си но изпълнил дълга си. Той спасил живота на пътуващите хора във влака.
Това е саможертва. Да си готов да се жертваш за доброто на другите, забравяйки себе си, нуждите си, интересите си, за да спасиш хората, да им помогнеш, да им направиш добро, да им покажеш любов.
Човек трябва да се отрече от гордостта, злобата, завистта, омразата, нетърпението, алчността и суетата и да последва пътя на смирението, кротостта, любовта, търпението, ….
Никой не може да бъде едновременно горд и смирен, злобен и кротък, склонен да роптае и да е търпелив, сребролюбив и алчен, завистлив и любещ, стиснат и щедър. Ако искаш да бъдеш скромен, кротък, търпелив и любещ, остави гордостта, злобата, отмъщението, гнева, нетърпението, омразата и завистта.

Григорий дошъл в Печерския манастир при отец Федосий. От него той се научил на смирение, подчинение… Особено бил прилежен в молитвата и за това получил власт над бесовете. Дори когато били далеч от него, крещели: „О, Григорий, гониш ни с молитвата си….“
Тъй като древния враг по никакъв начин не можел да навреди на монаха, научил зли хора да го оберат. Той нямал нищо друго освен книги.
Една нощ крадците дошли и зачакали, кога Григорий ще отиде на сутрешна молитва, за да влязат и да го оберат. Монахът усетил идването им. Обикновено той не спял по цели нощи, а пеел и се молел в средата на килията си. Помолил се и за тези, които дошли да го ограбят: „Господи дай сън на слугите си, защото те напразно се трудят да угаждат на врага“.
И те спали пет дена и пет нощи. Когато се събудили монахът ги попитал: „До кога ще стърчите тук напразно, мислейки да ме ограбите? Идете си по домовете.“
Те станали, но не могли да вървят, защото изнемогвали от глад. Григорий ги нахранил и ги пуснал.
Когато за това узнал владетелят на града, заповядал да накажат крадците. Натъжил се Григорий, че заради него ще накажат тези хора. Тогава той отишъл, подарил част от книгите си на владетеля, а крадците били пуснати.
Останалата част от книгите продал, а парите раздал на бедните, като си мислел: „Да не попадне някои в беда, ако реши да ги открадне.“
Нали сам Бог е казал да не си събираме богатства на земята. Те могат да бъдат обрани от крадци. Нетленните съкровища са на небесата, където молец и ръжда няма да ги повреди, нито крадци могат да ги оберат.
А твоето богатство къде е?

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.

Веднъж ангел долетял, за да види как хората работят. Видял тежкия труд на селянина. В една година той получавал богата реколта, а в друга нищо. Наблюдавал и един художник. Много години той работил над картината си, но живеел в бедност. Видял богат човек, който успял да натрупа огромно богатство, а после се разорил.
Когато се върнал на небето ангела казал:
– Много хора се трудят усилено, но рядко им се заплаща според работата, която извършват
– Има работа на земята, която се заплаща според вложения труда, – казал друг ангел. – Това е работата на майката.
– Майките работят ден и нощ, но аз не видях някой да им плаща за това! – възкликнал завърналия се ангел.
– Работата на майката, е най-високо платената, защото за нея се плаща с любов.

Светлината е мощен инструмент. С нейна помощ може да се влияе на човек, тя го лишава от сън и покой, прави го красив или грозен. Светлината помага да възприемаме света и той става за нас разбираем и безопасен. А художникът Дъг Уилър помага на хората с нейна помощта да видят безкрайността.
Много художници рисуват светлината, различните светлосенки отразяват по реалистично действителността. Няма значение дали са подвижни или преходни. Като примери за отразена светлина и нейните сенки в изкуството можем да посочим картините на Рашад Алакбарова, светещите женски силуети на фотографиите на Кристофър Баклоу или светещата джамия на шейх Зайда в Абу-Даи. Но американецът Дъг Уилът с помощта на светлината прави…
Неговата работа «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″ може да се сравни с чистото синьо небе в ясен ден или нощния небесвод в безоблачна нощ. Такава безконечност, обусловена от неотразимите размери на Вселената, е неестествена. Тя е създадена изкуствено с помощта на светлината.
Инсталация «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″ се състои от две помещения, разделени от прозрачно стъкло. В едното се намират повече хора, а в другото – само един човек. И двете стаи имат един и същи цвет на стените, но могат да варират в зависимост от осветлението и това се осъществява синхронно.
В по-малката стая всички ъгли са изгладени и когато зрителят гледа в нея, остава с впечатление, че вижда безкрайността. Човекът, който стои там сякаш виси. За да се усили ефектът, подовете на двете стаи се намират на различни нива.
Наблюдавайки «SA MI 75 DZ Ню Йорк 12″,  човек по друг начин ще започне да възприема пространството, светлината и безкрайността.