Архив за етикет: ноти

Сътресение на мозъка обърна обикновен човек в музикален гений

Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Оркестър

Дошъл един младеж при учителя си и му казал:
– Наскоро четох, че всички са виновни във всичко. Кажете ми, как е възможно това? В края на краищата, човек не е виновен за това, което се случва далеч от него, дори у близките съседи.
Учителят помислил малко и казал:
– Представи си, че хората са един голям оркестър. Всички музиканти трябва да свирят една и съща музика. Всеки свири със своя инструмент. Оркестърът е ръководен от диригент. Той знае реда на изпълненията, чува всеки и подава знак. Когато музикантите слушат диригента и вярно изпълняват неговите указания, музиката се лее хармонично и красиво. Тя предизвиква възторг и радост.  Но ако само един от музикантите свири фалшиво, то цялата музика и оркестъра ще пострадат от изпълнението на тези фалшиво изпълнени ноти.

Изключителна памет

Паметта била най-големият дар, който притежавал Артуро Тосканини.

Един ден, когато станал от мястото на обикновен виолончелист и застанал на диригентския пулт за първи път първото, което направил, било да затвори партитурата лежаща пред него.

Операта „Аида“, която представяли тази вечер, била напълно съхранена в паметта му, въпреки, че той до тогава не се е качвал на диригентския пулт.

Той си спомнял не само нотите, но и всички знаци, които е поставил Верди за изразително звучение на музиката.

Ето това се казва памет!

Как бил доказан ефектът на Доплер на практика

Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.