Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.

Един старец взе внука си и тръгна към магазина. Пак нещо си бе наумил. А малкия подскачаше и любопитно оглеждаше всичко наоколо.  Дядото влезе в магазина и започна да си мърмори под носа си:
–  Трябва да купя малко пшеница, да нахраня изгубеното коте.
Внукът му като чу това се удиви:
–  Дядо, котето с пшеница ли си решил да храниш? Каша ли ще му вариш?
–  Само това ми липсваше! – засмя се стареца. – Ще сипя пшеницата в паницата му, ще долетят врабци, нека си хване от тях колкото си иска.
Изобретателен човек, нямо що.

Веднъж един от учителите ми зададе въпрос:
– Кажи ми, чувстваш ли вкуса на живота.
Когато подуших наоколо, назовах миризмите, които усещах в момента.
– Да, с мирисането имаш проблем, а какво ще кажеш за вкуса?
Няколко пъти изкарах езика си като куче навън, но така и нищо не усетих.
– Добре, – каза учителят ми като се усмихна.
Изведнъж скочи зад мен и затисна носа и устата ми. Разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам. След известно време поради недостиг на въздух, започнах да ритам с крайниците си. В този момент, учителят ме пусна и аз вдишах.
– Ето, това е вкуса на живота, -казах след като се възвърна дишането ми.
– Разбира се, ти винаги трябва да го чувстваш. Той е вкусът в храната и водата, и къде ли още не. Не яж това, което няма вкус. Не общувай с тези, които са духовно мъртви. Винаги пий от чашата на живота с удоволствие, но не бързай, защото можеш да пропуснеш времето и да загубиш.

Тежката страна на живота съвсем не започва с изкарването на прехраната. Нито пък свършва с това. Не подчертавам тия общоизвестни истини, за да си мислите, че сте кой знае колко важни. Казвам ви това не, за да ви плаша. Не, не.

Бъдете колкото се може по-щастливи! И толкова весели, че от смях да ви заболи корема!

Не се лъжете и никога не допускайте да ви лъжат.

Научете се да гледате неуспехите право в очите. Не се плашете, ако не сполучите в нещо.

Не се разкисвайте, ако нямате късмет. Не провесвайте нос!

Кожата ви трябва да загрубее, та да издържа на всичко!