В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?

За истинското творчество няма граница. Материалите за направа на една скулптура могат да бъдат всякакви. Какво ще кажете например за стари автомобилни гуми? Невъзможно?
Чожи Йонхо използва имено такъв материал за своите скулптори. Резултата от работата му е фантастичен. Под неговите ръце излизат прекрасни фигури на животни, като акули, хиени, коне, паяци и какво ли още не. Работата му не се ограничава само до изобразяване на животни, между скулпторите му можете да разпознаете и други познати фигури.
Необичайно ефектно изглежда повърхността на гумите с характерните им шипове и канали. Това особено много проличава при изобразяване на вълна, пера и люспи.
Корейският скулптор използва в работата си нож, лепило и термични съединения. За една скулптура обикновено отиват по 200 гуми. Използват се различни видове от тях, като се започне от тракторните и се стигне до велосипедните.
Работата на Йонхо съвсем не е заплатена евтино. Неговата „гумена“ акула е закупена на търг за 145 000 долара.