Архив за етикет: нож

Загадъчна архитектура

Главната особеност на Мачу Пикчи е прекрасната изработка на масивни камени стени и огради, строени без хоросан и използване на колело или на впрегатни животни.

Характерен е строежът от многоъгълни камъни, свързани така точно, че е невъзможно да се промуши дори и най-тънкия нож между сглобките. Така инките постигали устойчивост на сграда в сеизмична област.

Някои предполагат, че при строежа на сградите в Мачу Пикчуе е приложена лазерна технология. Мистерията около изграждането на този древен град се засилва от липсата на документи, разкриващи как точно са построени сградите.

Инките са имали гилдия на професионални архитекти за проектирането и организирането на строителството. Те са били специалисти в пригаждане формата на конструкцията към особеностите на терена, върху който са строили.

Съществуващите скални образования са били оползотворявани при строителството. На предните стени на скалите са изваяни скулптори, а в каменните канали е текла вода.

Повечето от сградите в Мачу Пикчу са от гранитни блокове и е възможно да са дялани с бронзови и каменни сечива, а след това оглаждани с пясък.

Как да режем лук без да проливаме сълзи

Не плачете ли? Радвам се за вас. Съветите са са тези, които не успяват да  спрат потока от сълзи.
Най-лесния начин да се отървете от това неприятно преживяване е  да поставите лука за 10 минути в хладилника. Така веществата, създаващи характерния мирис на лука и  извикващи сълзите, няма да се отделят в такова голямо количество, както обикновено.
Може да опитате и друго. Просто намокрете ножа със студена вода преди самото рязане.
За да премахнете дразнещите влияния на лука, може да поставите запалена свещ, тенджера с кипяща вода или вентилатор. Всички те ще отместват лютивите „изпарения“ настрани.
Някои твърдят, че помагало и дъвченето на дъвка.
Имам си и свои  начин за защита.  Преди да режа  лук, обикновено поставям главите в съд със студена вода за няколко минути.
Приспособете някой от посочените начини, лично за вас и не плачете. Превърнете тази процедура в приятно занимание.

Щори и прегради от пластмасови бутилки

Не изхвърляйте пластмасовите опаковки Те са ценен декоративен материал. Щори, прегради и дори лампиони могат да се направят от пластмасови бутилки.
Такива идеи за направата им е дошла на дизайнерката Мишел Мирка от Манчестер. През 2007 г. тя е получила награда от еколозите, за предметите, които могат да се направят от пластмасови бутилки.
Ето на практика как се осъществяват нейните идеи.
За целта са нужни голям брой пластмасови бутилки, остър нож,  ножица, тънак проводник за свързване, чист пясък и тънак тиган.
Първо се премахват дъната на бутилките, неравностите се отделят с ножица, Сипва се пясък в тигана и се нагрява. За няколко минути изрязаните бутилки  се поставят в нагорещения пясък. Така те стават гладки и чисти. Остава само да комбинирате получените елементи с тънак проводник.
По същия начин могат да се направят и завеси. Единствено, с което трябва да се съобразим е размерите на прозореца или това, което ще покриваме.или отделяме.

Малките стъпала

В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?

Скулптори от необичайни материали

wire_art1За истинското творчество няма граница. Материалите за направа на една скулптура могат да бъдат всякакви. Какво ще кажете например за стари автомобилни гуми? Невъзможно?
Чожи Йонхо използва имено такъв материал за своите скулптори. Резултата от работата му е фантастичен. Под неговите ръце излизат прекрасни фигури на животни, като акули, хиени, коне, паяци и какво ли още не. Работата му не се ограничава само до изобразяване на животни, между скулпторите му можете да разпознаете и други познати фигури.
Необичайно ефектно изглежда повърхността на гумите с характерните им шипове и канали. Това особено много проличава при изобразяване на вълна, пера и люспи.
Корейският скулптор използва в работата си нож, лепило и термични съединения. За една скулптура обикновено отиват по 200 гуми. Използват се различни видове от тях, като се започне от тракторните и се стигне до велосипедните.
Работата на Йонхо съвсем не е заплатена евтино. Неговата „гумена“ акула е закупена на търг за 145 000 долара.