Богатия звук се създава от сложна интенферентна вълна във водата, сипана в чашата. Наблюдават се как капки се откъсват от повърхността, отскачат и се плъзгат по нея.
Звукът на пеещите чаши се използва за молитва, релаксация и медитация. Тези звукови резонатори са популяризирани от будизма. Пръв започнал да ги прави тибетски огненопоклоник. Традицията за направа на такива чаши датира от V век пр. н. е.
Те са правени от бронз с добавки на цинк, желязо, злато, сребро и никел. Състава на сплавта варира, както и дебелината на всяка чаша.
За да се извлече звук от такава чаша се прави следното. В нея се сипва вода. По ръба на чашата, чрез кръгови движения, се движи дървена пръчка или облицован с кожа чук.
Математикът Джон Буш и физика Дени Терван изучили хидродинамични и акустични свойства на четири пеещи чаши, като използвали апарат за микроснимки и звуков излъчвател за издаване на звуци с резонансната честота на чашата.
На повърхноста на течността в чашата, чийто стени вибрират, се появяват Фарадееви вълни. Когато честотата на вибрациите достигне критичния предел, повърхността на течността става нестабилна и прилича на кипяща вода.
Уникалността на пеещите чаши е в това, че за разлика от стъклените бокали, много по-лесно течността се привежда в състояние, при което да се образуват Фарадееви вълни и капките по-бързо се откъсват от повърхността. Тези капки не се свързват веднага с основната маса от течността, а отскачат и след това се приземява върху вълната, образувана при нейния отскок.
Огромното множество от капки, докосвайки различни вълни, създава прекрасен звук, на който се преписват терапевтични свойства.
Има огромна полза от тези изследвания. Първо капките излетели от чашата, като от трамплинг и оседлаващи вълните получени при откъсването им се държат като квантови обекти. Второ хидродинамичните свойства на чашата, може да помогне да се конструира система за впръскване на гориво.

В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.