Трябва да осъзнаем, че в живота винаги става така. Човек не може да има всичко, което иска.
За това всеки трябва да се отказва от някои неща и да проявява въздържаност.
По-добре е да се откажеш от нещо, което не ти е толкова необходимо, за да получиш онова, което е важно.
Помислете сега внимателно, кое е най-важното за вас?

Забелязала съм, че където има организация, там винаги мисли най-много един човек, а останалите живеят без грижи и следват само него. Организацията е най-умното нещо. Всички се познават, но никой не принадлежи на себе си. И на всички им е добре, само на първия му е зле, той трябва да мисли.
При организацията много излишни неща могат да се отстранят от човека, но не се правят.
На тебе ще ти е трудно, да бъдеш най-нещастният, да живееш сам и отделно, над другите.
В организацията всички живеят заедно, макар по някога това да е само привидно.

При един мъдрец дошла една жена и го попитала:
– Защо хората тъгуват?
Мъдрецът бързо и кратко отговорил:
– Тъгуват тези, които мислят само за себе си.
Когато човек  е тъжен, той мисли за нещата, които ще се случат или вече са се случили, но в центъра на всичко това е неговото душевно състояние: Той се е провалил. Него не са го разбрали правилно. От него са отнели това, което по начало му е принадлежало……
Ако този човек бе помислил каква вреда е нанесъл с действието или бездействието си, нямаше да тъгува, а щеше да се стреми да поправи нещата, доколкото може или да помогне в дадената ситуация.

Когато срещнете нов човек, решил да посети град ви, вие му предлагате своите забележителности: осведоменост, духовитост, светоглед, морални принципи и .
Разбира се, че от взаимен интерес е да ограничиш посещението си само в центъра, а да изоставиш съвсем покрайнините. Защото не е желателно да види няко неща, за които бихте се срамували.

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото от тях е да си глупав. Най-често то замества всички други.
Заедно със зрялата възраст и прехода й към старостта иде далекогледството и на очите, и на душата.
Ала не далекогледство, което достига края на нещата, както мислят някои.  Звездите стават все по-далечни и недостижими, тайната на живота и на смъртта все по дълбока.