Ето едно от нещата, което бихме могли да научим от кучетата.
Защо кучетата приемат вашата скъпоструваща обувка за играчка, а отхвърлят много по-скъпата залъгалка, предназначена за тях, която сте купили от зоомагазина?
Това става, защото кучетата не обръщат внимание на това, което другите са казали или смятат за правилно, те се отнасят към всички неща еднакво.
Не губят време, за да размишляват за това, какво другите смятата за „нормално“, „готино“, „модерно“ или „съвременно“.
Такова отношение, разбира се, е плачевно за вашите обувки, но за това пък дава един по-ясен и реален поглед към живота.
Забравете за марки и етикети, не обръщайте внимание на наложената реклама с лъскави илюстрации, разкриваща тенденциите на съвремената мода.
И най-накрая разберете, какво точно ви подхожда и е подходящо за вас.

Един монах след дълги размишления казал на игумена:
– Не винаги е лесно да се разбере какво точно трябва да правим, какво се включва в нашите задължение, каква е нашата отговорност.
– Напротив, това е много лесно, – казал игуменът. – Това са нещата, които най-малко искаме да вършим.

В един град съветникът на султана загубил работата си. Владетелят престанал да му се доверява и го отстранил от себе си.
За съветник назначил друг човек.
Когато новият съветник влязал в дома предназначен за съветника на султана, той заварил там предишният, който бил на тази длъжност.
Той си стоял на мястото, както преди, без да си събира нещата, за да напусне дома.
Новият съветник изумен попитал:
– Защо си тук и не се приготвяш за заминаването си? Ясно е, че си загубил мястото си.
– Да, вярно е, – въздъхнал предишният съветник, – загубих място, ….. но не и надеждата!

Богът на парите, ревниво и зло наднича в сънищата и мислите ни,чрез рекламата. Той ни напътства  какво да облечем, обуем и ядем, пътищата ни начертава именно чрез нея.

Рекламата е сила, с която един разкривен свят прониква в съзнанието ни и открадва индивидуалността. Думата „любов“е опорочена  и е заместена със „сексапил“.

В този изкривен свят думите на апостол Павел биха звучали так: „А сега от тия трите остават вярата, надеждата и секса, но по-големи от тях са парите“.

Това преиначаване на Писанията ставя пред очите ни и ние  се примиряваме с това. До кога парите, служещи за разменно средство, ще владеят мислите и желанията ни и ще ни отделят от стойностните неща?.

В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.