Сашо пак закъсняваше. Все нещо му се случваше в последния момент преди да тръгне.
Когато отиде на уреченото място, те не бяха вече там. Тъй като предварително се знаеше къде ще ходят, Сашо хукна нататък.
Когато настигна приятелите си, той задъхан ги попита:
– Знаете ли кога и кой е направил първата снимка на жив човек?
– Ох, пак със твоите „великолепни“ открития, – въздъхна Пламен.
– Остави го нека разкаже, – намеси се Асен. – Това е интересно.
Спечелил всеобщото внимание на групата Сашо започна важно и тържествено:
– Първата снимка на жив човек е направена от Луи Дагер през 1838 г. Снимката изобразява фигура на един празен булевард в Париж по средата на следобед.
– Невъзможно! – възкликна Петър. – По това време на деня булевардът и тротоарите би трябвало да са оживени от движението на карети и пешеходци.
– Човекът не е бил сам, – уточни Сашо. – Хора е имало на оживения Boulevard du Temple, където е направена снимката ….
– Но нали каза, че булевардът е бил празен? – обадиха се няколко гласове.
– Просто не се виждат на снимката, – допълни Сашо.
– Как така, ем са били, ем не се виждат на снимката? – ококори очи невярващо експозиция Стефан.
– Времето на експозиция за обработка на снимката, известна като дагеротип, отнема седем минути за заснемане на изображение, което трябваше да бъде неподвижно през това време, – започна да обяснява Сашо, но останалите го гледаха още по-недоумяващо.
Той продължи без да се съобразява с това:
– Изглежда, че мъжът на тротоара е единственият заснет човек, защото той е стоял неподвижен. Смята се, че се е опитвал да излъска ботушите си.
Всички в групата застинаха и занемяха.
– Причината да няма никой друг в кадър е защото всеки останал се е движил прекалено бързо. Поне така твърдят специалисти, – отбеляза Сашо
Понякога неподвижността постига това, което движението и усилието не могат.
