Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.

Учените забелязали, че петното от нефт в Мексиканския залив, получено от катастрофата на нефтодобивната платформа, активно се поглъща от бактерии.
Тези животинки, които поглъщат компонентите на нефта са естествени обитатели на залива. Ежедневно те поглъщат голямо количество от разлятото петно. Привлечени от допълнителната храна те увеличават броя си. За сега те се  единствените, който могат да спрат екологичната катастрофа.
Бактериите обработват първо алканите, а след това и по-тежките фракции. Скоростта на обработване зависи от това, каква площ заема разлятото петно. Ако тя е по-голяма микроорганизмите не биха имали затруднения, но ако е силно концентриран поток, скоростта за преработване силно ще спадне.
Друг проблем може да се окаже недостига на кислород, който е разтворен във водата. Както повечето живи организми на земята бактериите поглъщат нефтопродуктите, като ги разлагат с помощта на кислорода, отделяйки въглероден диоксид.
Ако бактериите използват всичкия кислород съдържащ се в замърсената вода, това не само ще забави процеса на очистване, но ще създаде сериозна заплаха за живота на другите морски обитатели.
Ако не се вземат допълнителни мерки за очистването на нефта, биологичните процеси, които го унищожават, ще се окажат
недостатъчни.