В този свят е трудно, когато си неграмотен. Не е необходимо да си ерудиран във всичко, но да четеш и пишеш, без това не може.
Мустафа бе ходил само шест месеца на училище, когато баща му го прати да работи.
– Няма да ставаш даскал я, – караше се той на сина си. – Трябва да си изкарваш хляба.
Мустафа порасна и разбра, че баща му не бе постъпил правилно спрямо него, но вече бе късно да поправя нещата. Така си и остана неграмотен.
Когато се ожени и му се роди син, той се зарече:
– Аз не можах да уча, но синът ми ще ходи на училище.
Али наистина тръгна на училище, но беше му много трудно, а и той не полагаше много усилие да се научи да чете и пише. Ходеше на училище само, защото баща му го задължаваше. Криво ляво пробутаха го по класовете и накрая получи диплома за завършен осми клас.
Един ден Мустафа заедно със сина си отиде на пазара и там двамата купиха хубав млад бял кон. Дори получиха документ за добичето.
Когато се прибраха Мустафа каза на сина си:
– Али, я прочети, какво пише в тази хартийка за коня.
Младежът взе неохотно документа, погледна го, а после вдигна поглед към коня и каза, сякаш четеше:
– Сив, бял кон екстра.
– А друго не пише ли? – попита изненадано бащата. – На колко години е? …. Я прочети всичко.
Али се изпоти, погледна коня и пак каза:
– Сив , бял кон екстра……Друго не пише.
Че коня беше бял, баща му го знаеше, че има сивкав отенък, защото е още млад бе явно, но нещо друго разбра Мустафа, което силно го огорчи. Синът му напразно бе ходил на училище и нищо не бе научил там.
