Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Повечето хора се опитват да се хранят правилно, стараят се да разнообразят храната си с полезни продукти. Тези, които не са готови напълно да се откажат от животинските протеини, често се сблъскват с въпроса, как да намерят истинско месо.
Много смятат, че в по-развитите европейските страни и небето е по-синьо и продуктите са по-качествени, но в същност жителите на тези страни сами не знаят какво ядат.
Така наречената „месна маса“ у нас се използва за производство на полуфабрикати, като мазнини, колаген и жили… Има и още една категория „розово месо“, това са свалените от костите месни остатъци, кожички и други продукти, които обикновено изхвърляме, когато колим животно. Именно на такова „месо“ се основават днешните салами, наденици и кренвирши. В някои полуфабрикати се съдържа канцерогеният препарат фенилбутазон. Той се използва за лечение на коне и може да допринесе за образуването на злокачествени тумори при хората.
Така че , трябва да се научим добре да разпознаваме истинското и качествено месо. Ето и няколко правила за правилния избор:
1. Месото отглеждано на хормони е меко и не е достатъчно плътно. Ако изгорите парче от такова месо, ще почувствате неприятна миризма на гума. Месото на кравите и свинете, отглеждани с естествен фураж, по своята структура е плътно.
2. Ако искате да се отървете от значителната част на антибиотици в месото, половин час преди да готвите, го поставете в студена вода.
3.  Вие имате право да поиска от продавача на пазара, от когото ще купуват месото, ветеринарен сертификат, с днешна дата , най-много вчерашна. Свинското месо, трябва да има само един печат, а говеждото месо – 4 печата.
4. Ако месото е подуто, то съдържа полифосфати, хранителна добавка Е – 452, която се използват за задържане на вода в месо и месни продукти.
5. При натискане в застояло месото остава вдлъбнатина.
6. Ако при размразяване месото има тъмно кафяв цвят и от него излиза вода с кръв, поздравления, такова месо е размразявано не един път.
И накрая бих перифразирала една фраза: „По-добре да не ям нищо, отколкото да ям каквото ми попадне“.
Грижете се за себе си и бъдете здрави!

Дребничката и много мила Дени с искрящи светли очи и ведра усмивка почина тази сутрин. Същата, която печеше кекс на мъжа си всеки ден нищо, че понякога забравяше да включи фурната. Беше толкова старателна за външния вид на мъжа си, че вместо шалче увиваше около врата му, домакинската си престилка, винаги безупречно чиста. Беше много мила и приятна жена.

Пепи, нейният мъж, седеше на столче до леглото й и стискаше ръката й между дланите си. Тя беше облечена в чиста нощница, а на лицето й бе изписана обичайната добра и ведра усмивка..

Лекарката влезе в стаята, взе един стол и седна до мъжа. Той вдигна очи към нея и дрезгаво каза:

– Отиде си, докторке, – сълзите му се стичаха по лицето, – отиде си без мен.

– Знам. Съчувствам ти и те разбирам.

– Обеща да не го прави. Трябваше да ме изчака. Сега какво ще правя без нея? – хълцаше старецът. – Женени сме от 64 години …. Не мога да се справя без нея. Кой ще ми говори, кой ще ме слуша сега? Обичаше да казва: „Пепи, много говориш, това дразни другите и никой не те слуша“.  И тя много говореше. И двамата бяхме едни бърборковци. В последно време нямахме нужда дори да казваме нещо, защото всеки знаеше какво ще каже другият, но това не ни спираше. Казвах й : „Не започвай пак тази стара история“. А тя ми отговаряше: „Ако е било интересно първият път ще бъде интересно и сега“. Какво ще правя без нея сега? Какво …?

– Бяхте ли с нея до края?

– Да. Всички бяха много мили към мен. Оставиха ме да бъда с нея през цялото време. Тук съм от снощи.

– Радвам се, че сте били заедно до последно.

– Да. Бяхме. Беше толкова спокойна. И така си отиде. Последното, което ми каза беше: „Пепи, прости ми“. Сигурно, защото не ме дочака. А като издъхна се усмихна.

Старецът погледна жената с бялата престилка до себе си и каза:

– Вярвате ли в отвъдния живот, докторке? Много хора вече не вярват …..

– Вярвам, – каза лекарката.

В този момент тя наистина беше убедена, че Дени е на небето, ведра и усмихната, очакваща Пепи да пристигне при нея .

– Мислите ли, че ще я видя отново?

– Убедена съм.

– Много се радвам, че мислите така. Защото понякога ….., – усмихна се старецът през сълзи, – не винаги съм сигурен. Много ви благодаря, че дойдохте, докторке….

Нека да обичаме и да не преставаме  се удивляваме на живота.
Нека да вярваме, да помним хубавото и проявяваме милост. Да плачем от щастие и от душа да се смеем.
Давайте да живеем така, че да не остарява сърцето ни преждевременно. Нека просто да се възхищаваме на полята, небето и сребристата роса……
Ако ви е трудно, не се предавайте. Вървете напред, не навеждайте примирено глава.
Нека да бъдем искрени в общението си, честни в думите, постъпките и делата си.
Нека да вярваме, без съмнение. Да живеем наяве, а не в сънищата си.
Нека честно да признаваме грешките или когато завиждаме и лъжем.
Нека да живеем, обичаме и да се наслаждаваме на живота, разпервайки крилете на душата си.

Гледам вечер небето осеяно с безброй звезди, едни по-малки, други по-големи. И всяка от тях е отдалечена на хиляди светлини години от нас. Но те си имат свое място и заемат определена позиция.

Мисля си за хиляди хора поразени от болести, останали без крак ръка или по рождение появили се на този свят с някое нелечимо заболяване. Обикновено те са изолирани от останалите хора. По-голямата част от масите не могат да ги възприемат, защото те не приличат на тях.

Хора, под гротесната форма на всяко едно такова създание се крие горещо, жадно за любов сърце.

Защо му го отказваме? С какво сме по-добри от тях? Нима човек трябва да мине през болката и мъката, за да се научи на милост?