Мария се настани до дядо си и се приготви да слуша. Старецът бе сладкодумен, а внучката му любознателна.

Тя с трепет очакваше какво ще ѝ разкаже този ден.

– Днес е ред на жителите на град Сардис, – засмя се дядо ѝ. – И така, този град се намирал на висока скала, която била почти невъзможна за изкачване. Жителите му били сигурни, че никакъв враг няма да нападне града им. Тази самоувереност довела до разрушението на Сардис.

– Но нали градът бил на висока скала и никой не можел да я изкачи?! – възкликна Мария.

– Хората се гордеели, поради не престъпното място, че никой няма да посмее да воюва с тях, – въздъхна дядото. – Станали арогантни, самодоволни, мързеливи и небрежни. Смятали, че градът е надеждно защитен.

– Тогава,как са успели да го разрушат? – Мария бе нетърпелива.

Но дядо ѝ не бързаше, той бе последователен в разказването и точен.

– Жителите на Сардис не се интересували от укрепването на основите на стените му. След време в тези стени се появили пукнатини. Отначало били малки, почти незабележими, но с времето ставали големи и по-дълбоки. И накрая станали такива, че човек можел да преминава през тях.

– Хората не са ли забелязали това? – попита Мария.

– Дори не са подозирали,че през образувалите се пукнатини може да проникне враг, – уточни старецът.

– И навярно са ги нападнали? – смръщи вежди Мария.

– Една нощ врагът се изкачил на скалата и влязъл през пукнатините. Всичко станало само за няколко минути. Нашествениците заели атакуващи позиции, подготвяйки оръжията си, за да убият всеки, който би се опитал да избяга. На сутринта жителите излезли по улиците и били смаяни, че са обкръжени от врага.

– Наистина много неприятно е, но те сами са си били виновни, – отбеляза Мария.

– За съжаление, много от нас са като жителите на Сардис, – тъжно поклати глава дядото. – Толкова сме заети с житейските дела и толкова уверени във възможностите си, че спираме да забелязваме духовните си нужди. Мислим си, че не е нужно да се грижим за „основата“ на живота си и не забелязваме, че тя вече е напукана.

– А кога става това? – с тревога попита Мария.

– Такова небрежно отношение се получава, когато вярващият не се моли и не се подчинява на Божия Дух. Ако християнинът е толкова зает, че няма време да общува с Бога, тогава скоро ще има големи проблеми, както се е случило с жителите на Сардис. „Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне“.

Мария сериозно се бе замислила, след като чу поредната историята на дядо си.
Накрая вдигна глава и каза:

– Това означава, че винаги трябва да бъдем нащрек. Да бдим за духовния си живот и за вярата си, която смятаме за силна.

– А защо трябва да бъдем изключително внимателни? – попита дядото.

– За да не паднем, – смело отговори Мария.

Ако животът ви е напукан или вече се е счупил, все още има надежда, че всичко ще бъде наред и животът ви ще бъде възстановен.

Може да се наложи да предприемете спешни мерки, за да „реанимирате“ живота си, но във всеки случай той може да бъде възстановен.

Профилактиката винаги е по-добра от операцията, затова се научете да не позволявате на нещата да стигнат до сериозни проблеми в бъдеще.

Може да си мислите, че молитвата и грижата за духовния ви живот изискват твърде много време и усилия, но те изисква много по-малко усилия и е по-малко болезнено, отколкото първо да разрушите духовния си живот и след това да се опитвате да го възстановите и подобрите.

Група от няколко човека бавно пълзеше по стръмната пътека нагоре. Те бяха тръгнали рано сутринта, но вече наближаваха.

– Арташат е първата столица на Армения,  – каза Лазар. – Превзет е от нашествениците през пети век. Никой не знае, кога е построен „Хор Випар“, но храмът се смята за един от най-древните християнски манастири.

– Защо манастирът се намира на най-високия хълм в околността? – попита Лиляна.

– Служил е като крепост срещу нападателите, поради стратегическата си позиция на река Аракс, – поясни Петър.

Той бе се ровил в Интернет малко преди да потеглят на този поход..

– Знаете ли, че мястото се почита като най-ценната светиня на Армения? – попита Сашо, всички го наричаха професора, защото смятаха, че няма нещо, за което не е чул или прочел..

Дядо Лука вървеше с младежите по пътеката и ги слушаше внимателно. Той се бе присламчил към тях не от самото начало. Накрая не се стърпя и се намеси в разговорът им:

– Преданието гласи, че Григор Лусаворич се върнал от Израел в родната си Армения през трети век, за да проповядва християнството. Бащата на цар Трдат III  бил убит от бащата на Григор. Трдат затворил Григор и го държал 30 години в една яма на Хор Випар. Там Григор по чудодеен начин оцелял след нечувани изтезания и мъчения. Когато Трдат се разболял сериозно, получил видение, че само този,който е хвърлил в ямата на манастира, може да го изцели. Григор се молил за изцелението му, а после го покръстил. През 301 г. Армения станала християнска държава, а Григор бил почитан от цялата нация като светец.

Когато дядо Лука завърши разказа си, групата пристигна в Арташат.

Следобедното слънце обливаше равнината със ярките си лъчи. В подножието на Арарат се виждаха красиви лозя и ниви.

Древният манастир „Хор Випар“ бе построен в южния край на един оголен хълм. Там нямаше никаква растителност.

Славата на манастирът като най-голямата атракция в Армения бе напълно оправдана. Въпреки, че приближаваше края на приемното време, туристите още не бяха се пръснали.

Групата излезе на централния двор на църквата.

– Тук често се провеждат брачни церемонии,- каза Лазар, който бе водачът на групата.

В момента нямаше сватба, но мъже и жени правеха снимки на църквата и планината.

Оцетът е един един от най-древните продукти наравно с виното, за производството на който се използват полезните свойства на бактериите, за които тогава нищо не се е знаело.
Най-ранното споменаване на оцета е в историята на древния Вавилон. Вавилонците правели оцет палмово вино.
Оцетът се използва не само като подправка в храната, но и за хигиенно медицински цели. В бита неговите приложения ставят все повече и повече.
Например, знаете ли как да избавите от мравки дома си?
Ако мравките не искат да оставят намира дома ви, можете да объркате следите на тези досадни насекоми много просто.
В пулвелизатор разтворете вода и оцет в равни количества. Напръскайте мястото, от където се появяват мравките.
Оцетът ще изтрие следите на шест краките нашественици и ще ги обърка, което гарантира, че те повече няма да се върнат.

Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Жителите на Оклахома с ужас наблюдавали сезона за размножение на щурците. Неприятен шум през цялото денонощие и зловоние на мъртви насекоми. Те са навсякъде и човек не може да мине.
Хората плътно са затворили прозорците и вратите, но щурците успяват да влязат в домовете им.
Такова нещо до сега не са виждали и най-старите заселници там. Властите призовават към търпение и по никакъв начин да не се убиват насекомите, защото щурците са склони към канибализъм. Колкото повече убиваш, толкова повече стават.
Щурците, за които е започнал размножителния период, създават много проблеми на жителите на града. Не стига, че издават неприятна миризма и пищящи звуци, но се занимават и с канибализъм. Насекомите се събират и ядат труповете на умрелите си събратя, заемащи улиците, тротоара и сградите. Много хора се страхуват да излязат от домовете си.
Много от тези щурци ще измрат, но това няма да стане по-рано от осем седмици.
Според експерти, причината за необичайно голям брой насекоми могат да бъде необичайните промени в сезоните. Такива случаи са наблюдавани след продължителна суша, последвана от валежи през юли и август.
Щурците се събират само в периода на чифтосването.  Въпреки, че не е лесно да се отърват от съществата, експерти предлагат, няколко трика, които могат да облекчат настоящата ситуация.
Щурците обикновено прекарват деня в тъмни и влажни зони. Ако се премахнат тухлите, камъните и другите отпадъци, намиращи се в дворовете, насекомите ще намалеят.
Предлагат се също така и аерозоли, които се препоръчват за пръскане на прозорците и вратите, за защита срещу нашествениците. Много граждани не спят вече няколко дни, а учените казват, че това може да отнеме до осем седмици.
След известно време насекомите ще измрат, но в града ще остане неприятния мирис на развалено месо.