Какъв мрачен ден. Облаците намръщено надничаха от небето, готови всеки момент да излеят мъката си и да изяви яда си вероятно заради някоя своя несполука.
Настроението на Миладин сякаш бе в синхрон с времето. Днес той се сблъска с нещо, което се съмняваше, че може да направи добре. Колко пъти бе опитвал преди, но все не успяваше.
За да се предпази от неуспеха, легна пред компютъра и реши да изчака да види какво ще се случи.
– И този път ли няма да се заемеш с това? – попита го по-голямата му сестра. – До кога ще бягаш от отговорността да поемеш какъв да е ангажимент?
Тъкмо Миладин се готвеше да излее своята порция извинения, той беше майстор в това, когато сестра му го подхвана:
– Няма да приема извиненията ти. Много библейски герои са постъпват като теб, дори и самия Моисей.
– Како, – изръмжа предупредително Миладин.
И как няма да недоволства, когато нападаха любимия му герой от Библията.
Сестра му изобщо не обърна внимание на възражението му и продължи:
– И Моисей се оправдаваше дори протестираше: „Кой съм аз, че да отида при Фараона и да изведа израилтяните от Египетската земя?“
Миладин се сгуши във фотьойла. Той знаеше, щом почне сестра му, отърване няма.
– Това извинение на Моисей, – каза сестра му настървено, – прилича много на твоите: „Не мога да го направя. Ще се проваля. Нека си намерят някой друг“.
Миладин бе забравил вече всичките си оправдания и гледаше умолително сестра си. Сякаш очите му казваха: „Како, остави ме намира. Не мога. Нима не разбираш?“
– Миладине, не трябва да се фокусираш върху своите недостатъци, глупаво е да си мислиш, че не си достатъчно умен, талантлив или опитен.
– Тогава какво да правя? – смънка Миладин.
– Виж, – каза сестра му вече по-кротко, – Бог не ни прави по-умни, нито по-талантливи, просто Той е с нас през всичко, което преминаваме.
Миладин стана неохотно, но вече бе решил, каквото и да става….
„Ще го направя, дори пак да се проваля. И ще го повтарям до тогава, докато успея“.
Тази нова решимост го ободри и той излезе от стаята….