Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.
Архив за етикет: народ
Белите каскади вода в Шангри-Ла
Бейшутей е уникален водопад в Шангри-Ла. Неговите води са млечни като в приказка. Тайната за този цвят на водата е съвсем проста, но завесата на магията никога не се вдига нацяло.
Бейшутей се намира в подножието на планината Хаб и пада по няколко каскади. Максималната ширина на водопада е около 160 метра, а максималната височина е около 140 метра.
Тези характеристики правят Бейшутей най-големият варовиков водопад на територията на Китай.
Съществуващите планинските реки се стичат във вид на разтопен сняг и лед от върховете на планината.
Водите върху тези въровикови каскади местното население смята за свещени.
Всяка година, на осмия ден от втория месец по луния календар, представители на местните идват на водопада и празнуват деня на народа си, който продължава не по-малко от един ден.
Сто за едно
В един съботен ден свещеникът се отправил да благослови народа и да събере дарения за храма. Към вечерта, той стигнал до дома на местния художник. Влязъл в дома и с такова усърдие разпръсквал навсякъде със светена вода, че намокрил скиците за престоящото изписване на иконите в църквата.
Виждайки, че трудът му е отишъл напразно, художникът сериозно се разсърдил. За да прикрие грешката си свещеникът започнал да го успокоява:
– Не се сърди, сине мой, такъв е обичая! Аз постъпвам така, както ми повелява дълга, защото зная, че върша добро дело. Всеки, който върши правда се надява на Словото на Бога: „За всяко добро дело на земята, на небето ще бъде възнаграден стократно!“ Сто за един! Запомни тези думи и не се сърди.
Художникът почакал, докато словоохотливият проповедник излязал от работилницата му, а след това изтичал до прозореца.
Виждайки, че свещеникът излиза на улицата, той излял на главата му цяла кофа с вода.
– Приемай, свети отче! – извикал художникът от прозорецът. – Ето ти стократна награда от небето, за унищожените рисунки! Сто за едно!
Животът е на….
За характеристиката на нашенеца не трябват много да се умува. Едно от забележителните му качества е използвач. Колко много писатели, са го възпроизвели в литературното си творчество!?
Ако можех да съчиня една приказка за него щях да започна така:
— Събрали се Използвачко, Подмазвачко, Присламчо, Натрапчо, Интригантко, Клеветчо и решили да образуват народ…
Стократно животът ме е бил с железния си чук по главата, за да ме убеди, че той не е мой, а на Присламчо и Подмазвачко.
Убедила съм се в това отдавна. И все пак ги презирам и ненавиждам. Независимо от чувствата ми те се умножават в обществото ни. Защо ли? Просто е за досещане, в това има голям келепир…
Което се цени най-високо….
Оттам разбрали, че земята ще се затвори веднага, щом получи онова, което римския народ цени най-високо и оттогава нататък ще връща полученото в изобилие.
Хората започнали да хвърлят свещени хлябове, съкровища, сребро, злато…, но бездната не се затваряла. Накрая Марк Курций помолил да му разрешат да се обърне към сената. Там той казал:
– Според мен, храбростта на войниците е най-скъпото притежание на Рим и ако някой доброволец се пожертва, земята ще даде преизобилно храбри мъже.
Надянал доспехите, възседнал бойния си кон и се хвърлил в бездната. Тя се затворила над него и на мястото избликнал ручей, пред който всяка година се принасяли жертвоприношения на Курций и се мълвели молитви.