По време на Втората световна война стотици еврейски войници и офицери се сражавали във финландската армия, която влизала в зоната на влияние на Нациска Германия.
Финландия решително се отказала да помага на германците относно „решенията по еврейския въпрос“. Те не лишили своите еврейски граждани от права и свободи, и ги мобилизирали за фронта наравно с останалите финландци.
Трима финландски евреи за отлична служба били наградени с немски Железни кръстове, но те отказали да приемат тези награди.

Има такива хора, които са били бедни и бездомни, но в крайна сметка животът и се е променил и се е превърнал в източник на вдъхновение.
Ела Фиджерал е била бездомна, преди да стане „Кралица на джаза“. Тя пя за президента на САЩ Роналд Рейгън през 1981 г., след което стана световно известна.
Фиджералд страдала като дете,  била малтретирана от втория си баща и когато майка починала, тя се присъединила към местна банда, но полицията я хванала и я изпратила в училище за девойки. Но Ела избягала и била бездомна, докато не дебютирала в театъра през 1934 г.
Нейният глас бързо ѝ донесъл слава. През цялата си кариера тя е спечелила 13 награди „Грами“ и е получила златни медали от президента Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Тя почина през 1996 г., но лицето ѝ се появи на пощенска марка в САЩ през 2007 г.

Списък на финалистите за годишната награда „Диаграма» са обявени.
Британското списание «Bookseller» е обявило годишната награда „Диаграма», която се присъжда от 1978 г. насам за книга с най-глупавото име.
Списък на финалистите този сезон включва шест издания, всички те са научни трудове.
Хенри Еберле, Ханс-Йоахим Нойман. „Не беше ли Хитлер болен?“;
Дейвид Райс. „Как да си подостря моливите?“;
Джери Герни, „Таванските помещения в Северна Америка“;
Лоуни Прайор, „Как чехлите за начинаещи са променили света“;
Рейджиналд Бейклия, „Как да защитим курниците си в къщи“;
Том Хикман. „Божията кука. Живот и приключения на пениса“.
Всички тези книги имат доста сериозно съдържание. Имената,, които им са дадени, са с цел да привлекат вниманието на непроявяващите интерес читатели.

Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана  се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.