Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.

Малка американка изпитала голяма мъка за пострадалите от торнадо. Тя пожертвала своите 5 долара, които получила след като паднали два предните млечни зъба.
Седемгодишната Чейен Дженкинс учи в началното училище в Алън щата Минесота. С благотворителност се заела след като видяла по телевизора разрушенията от торнадо в град Арлингтън.
– Те нямат повече домове. На мен ми стана жал. Исках да им помогна, – споделя преживяванията си Чейен.
Единственото, което успяла да измисли е да изпрати пари, които да се предадат на властите. Спестяванията й били4 долара и 98 цента. Тези пари тя получила като подарък за падането на двата й предни млечни зъба.
Към парите момичето приложило картичка направена от нея с рисунка изобразяваща облаци и цветя. На нея написала: „Може би, това ще ви развесели!“
– Мислех си, че това малко може да им помогне да си купят дом, – казала Чейен.
Кметът на Арлингтън Кларк Робърт, получавайки дарението казал:
– Виждал съм всякакви актове на благотворителност, но тази постъпка е една от най-разтърсващите за времето, през което служа на този град. Факта, че тя е строшила своята лилава спестовна касичка заради другите, е много трогателно. Това докосна много сърца в Арлингтън. Родителите й могат да се гордеят със нея.

Един учител бил в града и споделил впечатленията си от него:
– Бях във възторг! Той е цяло вълшебство! Щастлив съм и пея от радост. Видях Бог навсякъде.
– О, – казал един от учениците. В този град е Бог. Човек се чувства радостен и щастлив. Аз непременно ще отида там и ще се докосна до това блаженство.
Ученикът обиколил града и се върнал мрачен. Когато се обърнали към него тъжно казал:
– Светът е отвратителен! Всички са зли и недоволни. Ругаят и се обиждат. Отминават нуждаещите се и инвалидите без да им помогнат. Чувствам се зле….
– Да, – казал учителят. – Ти си прав.
– Но как така, –  възкликнал ученикът, – ти дойде щастлив и опиянен, ти пееше радостно…, а аз плача от мъка, която преизпълва сърцето ми.
Учителят казал:
– Причината е, че ти не си вървял в този ритъм, с който аз преминах града.

Възпитаникът на Уелския университет известния американски художник и дизайнер Джош Кейс нарича своята оригинална екологична живопис „изследване“. В нея нагледно се демонстрира влиянието на урбанизацията върху дивата природа.

Сега той работи в Портланд. Негови работи са представени на многобройни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, Денвър и Сиятъл.

Работите на Кейс изобразяват животните в урбанистичния свят на съвревмения човек. Свят, който строим само за себе си и не оставяме място за другите.

Така се ражда яркия контраст между несъпоставимите „асфалтови реки“, машините, пътните знаци и обитателите на горите и моретата.

В художествените композиции на Джош много рядко се появяват човешки образи. Виждаме ги единствено в счупените манекени и исторически паметници.

Гледайки това тревожно съчетание, всеки от нас подсъзнателно чувства, че това не са елени и мечки лишени от изображение, а бездушни и примитивни израждания на техногената ера.

Някои от работите му навяват мъка, болка, ужас и предават тъжни образи навеяни от една постапокалиптична литература. В тях Кейс изобразява какъв може да стане светът след унищожението му.

Друга част от картините му са оптимистични. В тях се вижда единството на човека с природата, взаимовръската със всичко живо и удивителната хармония на екосистемите, които непременно трябва да се запази.

Вървели веднъж един равин и майстор на сапуни.
– Какъв е смисълът на еврейската религия? – попитал майсторът. – Виж колко мъка и страдание има в света! Не помагат нито хилядолетното познаване на доброто, нито правдата, нито спаведливостtа, изучаването на Тората, мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра е истинска, защо всичко е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Продължили да вървят по-нататък. Видели дете, което си играело в канавката, цялото мръсно с изпомачкани дрехи. Равинът казал:
– Погледни това дете. Ти казваш, че сапуна измива мръсотията от хората, а той целият е мръсен. Питам се, защо тогава е нужен сапунът?
– Но рави – възразил майсторът, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно е! – оживил се равинът. – Така е и с нашата религия. Тя не помага, ако не я практикуваме всеки ден.