Нов живот, това е получаване на жива вода, която не трябва да задържаш за себе си, а да я излееш върху другите.

С изучаване и проповядване на Словото не можеш да уплашиш сатана, но нечестивият се страхува ако вие сте инструмент на милосърдие, състрадание и любов.

Една жена се оплакала:

– Аз съм на 65 години. Децата ми са женени. Мъжът ми умря и аз съм най-самотната жена на света.

– Сподели вярата и благата си с другите, – посъветвал я един свещеник.

Тя го послушала. И след известно време тя почувствала, че е станала най-щастливата жена на земята.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

Мъж погребвал съпругата си. На гроба стоял до свещеника, а по лицето му се стичали сълзи.

– Обичах я, – прошепнал той.

Свещеникът кимнал с глава.

– Искам да кажа….. наистина я обичах.

Мъжът рухнал.

– И веднъж почти й го казах.

Свещеникът го погледна тъжно и си помисли: „Нищо не ни тежи повече от нещата, които не сме казали“.

Завистлив мъж се обръща към колегата си по бюро.:

– Защо главния на областта пак идва при теб?

– Помагам му да си направи кариера, – невъзмутимо отвръща попитания.

– И как точно го правиш? – настоятелно любопитства първият.

– Той купува зайци от мен?

– Зайци? И за какво му са ?

– Началството отгоре зачести да идва на лов в нашия район. На тях им харесали спокойните ни зайци.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“