Живял някога мъдрец, който имал много последователи, но и много врагове.
Враговете му решили да го убият. Те разбрали, че мъдрецът позволява на хората безпрепятствено да влизат в дома му и да ходят където си искат.
Те взели много ябълки, вкарали им отрова и ги разпръснали из целия дом на мъдреца. Така правили те няколко пъти, но мъдреца и след няколко месеца имал добро здраве.
Отровителите решили, че той е много свят. Смятали, че той притежава такова съвършенно усещане, че може да различи отровата в ябълките. Други от тях мислили, че той може да яде отровна храна без тя да му навреди.
Накрая те дошли при него, паднали на колене пред краката му и казали:
– Разбрахме, че ти си свят човек и искаме да станем твои ученици.
– Относно проверката, която сте направили за моята святост, трябва да ви кажа, че се заблуждавате. Ако наистина искате да узнаете как съм избягнал вашите примки, мога да ви кажа, че нямам навика да ям плодове, които са разхвърляни навсякъде из дома ми.

При един мъдрец дошъл млад човек. Той искал да се ожени, но бил разкъсван от съмнения, за това го попитал:
– Учителю, искам да се оженя, но искам непременно тя да е девствена.
– А защо именно девствена? – попитал учителят.
– Така ще съм сигурен, че жена ми е добродетелна.
Тогава учителят станал и донесъл две ябълки. Едната била цяла, а от другата било отхапано малко парче. Той сложил ябълките пред юношата и му предложил да си избере.
Младежът взел цялата, захапал я, но тя се оказала гнила. Тогава той взел наръфаната, но и тя се оказала гнила. Младият мъж бил объркан и в недоумение попитал:
– Тогава, как ще си избера жена?
– Със сърцето, – отговорил учителя.

При един мъдрец дошъл неговият ученик и попитал:
– Аз имам същите очи като теб, а защо не забелязвам това, което виждаш ти?
Мъдрецът влязъл в стаята и след известно време се върнал с древен ръкопис на непознат за ученика език. Разгърнал го и попитал:
– Какво виждаш?
Ученикът искайки да скрие невежеството си казал:
– В този ръкопис виждам вековна мъдрост.
Тогава старецът казал:
– В действителност, това са бележки на гръцки търговец. Аз зная и виждам това, защото веднъж не се уплаших да призная, че нищо не разбирам от това. След което научих този език.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.

Събрали се група мъже и заспорили. Не могли да разрешат въпроса: Как изглежда най-красивата жена?
Едни харесват синеоките, други с дълги коси, трети дребните с малки ходила, четвърти….., а други обратното на вижданията на първите. И всеки смятал, че той най-добре разбира нещата и може точно да определи най-голямата красавица. Как ли не се убеждавали един друг, как ли не настоявали, но всеки си оставал на своето мнение.
Отишли при един мъдрец и го попитали:
– Моля те, кажи ни коя е най-красивата жена?
Дълго гледал стареца синевата на планините, която се губела далеч зад облаците. Засмял се, като че ли на себе си и казал:
– Най-красивата жена е любимата.