Когато се опитвате да останете на повърхността на водата, отивате на дъното.
Когато се опитвате да потънете или да се гмурнете по-надълбоко, изплувате, водата ви изхвърля.
Когато се опитвате да си поемете дъх, пъхтите като локомотив.
Ето една мисъл, която не бива да се пренебрегва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби“.
Колкото повече се опитвате да се предпазите, толкова повече се подлагате на опасност. Ние нямаме контрол на събитията случващи се около нас и не сме в състояние да се защитим.
Китайският мъдрец Лао Дзъ казва, че тези, които доказват, не знаят, че да познаеш истината, трябва да се откажеш от знанията.
Няма нищо по-силно и съзидателно от пустотата, която хората се стремят да запълнят.

Най-добрият начин да използваш своите ценности е да помогнеш на хората.
Има една история за четвъртия мъдрец. Той се казвал Артабан. Взел със себе си сапфир, рубин и бисер, и се отправил към Витлеемската звезда, за да ги принеса в дар на Царя.
Той вървял бързо, за да се срещне с останалите приятели, но видял на земята болен човек. Спрял се и го излекувал, но след това останал сам.
Трябвали му камили, за да премине пустинята, а за да ги купи, било необходимо да продаде сапфира. Артабан дошъл във Витлеем, но Йосиф и Мария вече били напуснали града.
Той спрял в един дом, където имало младенец. Изведнъж по вратата грубо заудряли войници. Артабан дал рубина на нахлулите мъже, спасил бебето и майката била много радостна. Но той съжалил, че Царят никога няма да получи и този му дар.
Артабан дълго пътешествал търсейки Царя и стигнал в Йерусалим. Чул, че Исус ще бъде разпнат. Артабан се отпратил към Голгота надявайки се с бисера да откупи живота на Царя. Но насреща му изтичала девойка, опитваща се да се спаси от ръцете на един войник.
– Моят баща има много дългове, – викала тя, – а той искат да ме вземе и да ме продаде в робство. Спасете ме!
Артабан дал бисера на войника и откупил свободата на девойката.
Изведнъж небето потъмняло и земята се затресла. Артабан паднал на земята и едва движейки устни, зашепнал:
– Господи, не можах да Те срещна и да Ти послужа, Царю Мой!
Тогава от небето се чул глас:
– Това, което направи на един от Моите най-малки братя, си направил на Мен.
Артабан разбрал, че Господ е получил всичките му дарове.
Нашите средства, дадени ни от Бога, са свещени пред Него, когато са употребени за нуждаещите се. В случая решаващо значение има любовта.

На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Един мъдрец узнал, че града им ще бъде нападнат, благодарение на умението си да предвижда. Той споделил това със съседа си, който бил честен и не се изкушавал в светските дела.
– Сигурен съм, че си прав, – казал съседа. – Ти трябва да отидеш и да разкажеш това на губернатора на града. Но за да ти повярват, кажи, че си го научил не с помощта на мъдростта, а на астрологията.
Мъдрецът се вслушал в предупреждението на съседа, били взети необходимите мерки и градът бил спасен.
Не е ли странно, че хората са склонни да вярват на всяка измишльотина и небивалица, но не и на истината?

Веднъж попитали един мъдрец:
– Възможно ли е действие да доведе по просветление?
– Самото действие, – казал мъдреца, – води до просветление, но то трябва да бъде безкористно и да се извършва така, без никаква цел.
Ето какво разказал мъдрецът на своите слушатели във връзка с това:
Синът на един известен футболист седял на трибуната и гледал тренировъчен мач. Бащата на момчето вкарало красив гол, малкото зрители били много въодушевени и ярко изразили това чрез гръмки възклицания и възторзи. Само синът на футболиста никак не реагирал. Той просто седял и гледал незаинтересовано.
– Какво ти става? – попитали го хората около него. – Нима не видя, какъв великолепен гол заби твоя баща?
– Да, видях, – казало момчето, – но днес е вторник. – Истинският мач ще бъде в петък, тогава са нужни истинските голове.
Накрая мъдрецът добавил:
– За съжаление, хората ценят само тези действия, от които има полза и се постига истински успех.