На 2 септември 1969г., група хора събрани в една лаборатория в Болтер Хол в USLA, нямали представа, че стават свидетели на раждането на огромна комуникационна  мрежа, която след 25 години ще се простира над всички континенти, състояща се от милиони компютри в света.
Интернет е мрежа от милион сървъри, намиращи се в институции, предприятия, изследователски лаборатории по целия свят. Той се използва от нарастващ брой хора за изпращане на електронна поща, прогнози за времето, видео клипове, снимки и най-различна информация. Това, което прави Интернета уникален, че той не е притежание на един човек или една организация. По-скоро той съществува поради инвестирането на множество компютърни организации и доброволната работа на хиляди хора.

Как е възможно това?

В действителност това е едно уникално изобретение с помощта, на което можете да направите рамка с размер удобен за вас. Може да бъде 10х15 сантиметра или 3х4 метра.

Измислицата на американските учени прави от всяка повърхност сензорен екран.

Всичко се дължи на 256 инфрачервени и 32 светодиодни датчика, които се инсталират по периметъра и създават лъчева мрежа. Честотата на трептенията на инфрачервената мрежа е 2400 импулса в секунда.

Когато в зоната на мрежата попадне предмет, екрана моментално реагира.

Например можете да работите с картинки, както на обикновен сензорен екран, да ги движите или увеличавате, а може да пишете и рисувате във въздуха.

Изобретението ще помогне на лекарите да набират опит при сложни операции, а на механиците по-добре ще разбират различни механизми.

Учените не спират до тук. Те мечтаят да създадат 3D-екран, чрез който възможности са неограничени.

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.

Най-обикновените приспособления са обикновено прости. Комбинация от две устройства са по-ценни, отколкото, когато са по единично. Подобно е устройството, което е съчетание на чадър за слънце и вентилатор.

Идеята е много проста. Малък вентилатор е монтиран в центъра под чадъра. Така, когато човек се разхожда с чадъра, може да включи вентилатора и да се наслади на по-хладен бриз.

Не се притеснявайте, че косите ви ще се заплетат във вентилатора, защото върху него е поставена специална мрежа. Когато чадърът е затворен той изглежда като обикновения.

Работи с 4 батерии от тип АА. Скоростта на въртене на вентилатора е 650 оборота в минута.

Този чадър може да се използва и при дъжд.