Още по времето на Александър се е твърдяло, че три основни сили движат обществото. Така се поставя началото на съвременния свят.

Първата сила е свързана със започването на сечене на монети. Втората набляга на възприемането на съответна азбука за писане, а третата е съживявянето на международната търговия.

Макар, че Александър е катализатор на тяхното разпространение, той е европеец, а тези сили се зараждат на Изток.

Чрез нападения и частично колонизиране на древния свят, Александър става мост, по който продуктите на Изтока, от златното кюлче до будизма, стигат Средиземноморието.

Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.

Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.

Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.

Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици,  сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.

Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.

Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.

В Национален парк Йелоустоун в САЩ се намира езерото Morning Glory. То не е просто красиво, то е уникално.
Това е истинско чудо на природата, невероятно  поразително до толкова, че ти е трудно да повярваш в реалното му съществуване.
Това е малко езеро дълбоко 2 200 метра, от което се издига пара. То променя цвета си от бледо тюркоазен до наситено виолетов и изведнъж става зелено.
Цялото това разноцветно великолепие се създава от бактерии, живеещи тук. За тях температурните условия са благоприятни за развитие.
Това не е всичко. Езерото периодически бушува, а понякога експлоадира като гейзер. Това се случва рядко и е резултат от сеизмична активност в близките райони.
Страстни туристи хвърлят тук монети. Това е довело до запушване на източника, вследствие на което температурата  е паднала почти 100 градуса в дълбочините му и 50-65 градуса на повърхността. Променил се е и състава на бактериите, което е довело до промяна и на цветовете на езерото.
И все пак езеро Morning Glory радва гостите със своята красота и необикновеност, разнообразие от цветове и невероятни свойства. Странно, но езерото има чиста и прозрачна вода.
Периодически се правят опити да се очисти източника. Надявам се, че ще се възстановят предишните свойства на езерото.

Един американец вървял със своя приятел-индианец по улиците на Ню Йорк. Изведнъж индианеца възкликнал:
-Чувам щурче.
– Да не си полудял, – казал американецът, като огледал претъпканата с хора улица.
Наоколо сновели коли. Наблизо работили строители. Над главите им летели самолети.
– Но аз наистина чувам щурче, – настоявал индианеца.
Отишъл към близката цветна леха, намираща се пред причудлива сграда на някакво учреждение. Навел се, разтворил с ръце гъсто надиплените листа и показал на своя приятел щурче, което безгрижно свирело и се радвало на живота.
– Удивително,- казал американецът.- Навярно имаш фантастичен слух.
– О, не. Всичко зависи от това, как си настроен.
– Трудно ми е да повярвам.
– Ето погледни,- казал индианеца и разсипал по тротоара шепа монети.
Веднага някои от минувачите завъртели глава и бръкнали в джобовете си, за да проверят дали от тях не са изпаднали тези монети.
– Виждаш ли,- блеснали очите на индианеца,- всичко зависи от това, как си настроен.