През последните години много климатолози и историци се опитват да разберат как климатичните вариации в последните исторически периоди и дори в последните няколко десетилетия биха могли да повлияят на хода на историята.

Например, те наскоро са открили, че застудяване през 7 век от н.е., е могло да предизвика епидемия от чума във Византийската империя и да се положат основите на властта на арабския халифат, а в първата третина на 13 век да принудят монголите да спре офанзивата си в Европа.

Изкуствените и естествените климатични колебания имат по-голямо влияние върху многонационалните държави отколкото в етнически хомогенните държави. Съвременните природни бедствия засягат икономическите показатели на страните.

Интересното е, че връзката между конфликтните и климатични събития е най-силно изразено в страните, където живеят няколко етнически групи или които са преминали културни и исторически граници.

Като се има предвид, че изменението на климата ще доведе до по-чести засушавания, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления в следващите години, учените прогнозират още по-голям брой конфликти в Централна Азия и Близкия изток, където изменението на климата е съчетано с наличието на множество многонационални и мултиконфесионални държави.

Хвърчилата във формата на птици са нещо обичайно за онези времена.

Първото въздушно съобщение „падане на листо“ през 1232 г. е пренесено с помощта на хвърчило.

Официалната история описва по следния начин обсадата на татарите Дзин от монголите при Хъфей.

„На обсадените изпратили хартиени хвърчила с написани на тях съобщения и когато летящите уреди се приближили над линията на северните монголи, нишките им били отрязани и те паднали сред пленниците от Дзин . Съобщението ги подбуждало да се вдигнат на бунт и да избягат“.

Китайците използвали хвърчилата по доста гениален начин. С тях си помагали при риболов. Привързвали кукичката със стръвта към хвърчилото, след което я оставяли да бъде отнесена на достатъчно разстояние от сянката, за да заблуди и най-плашливата риба.

Разнообразието на хвърчила в Китай е огромно. Освен традиционната форма на птица, те са изработвани като стоножки, жаби, пеперуди, дракони и други реални или въображаеми създания. Някои хвърчила имали въртящи се очи, движещи се лапи и опашки.

Към края на 7-8 век на мода в Китай излизат музикалните хвърчила., които издавали свистящи, стенещи или подобни на арфа звуци.

Хвърчилото, към което била прикрепена бамбукова пръчка се наричало „вятърен псалтир“ или „вятърна цитра“.

Хвърчилото  с осем струни, закрепени върху основа във формата на тиквичка, се наричало „ястребова лютня“.

Подобни арфи и свирки са характерни не само за хвърчилата. Свирки се поставяли и в опашките на гълъбите.