Веднъж един млад монах вървял по брега на морето с учитела си и му задавал различни въпроси. Но в действителност той искал да узнае, какво мисли стареца за силата на неговата вяра и дали го смята за най-добрия си ученик? В края на крайщата, светия старец взел само него на този дълъг поход. И те всеки ден, не знаейки почивка, вървели по пътя.
– Учителю искам да пия, жаден съм, – казал ученикът.
Старецът спрял, помолил се и казал:
– Пий от морето.
Ученикът послушно загребал вода от морето и едва не извикал от радост. Вкусът на морската вода не бил солен или горчив, а сладък, като от извор. Той се втурнал към морето да напълни съда си с вода, за да има за из път, ако ожаднее.
– Какво правиш? – учудил се старецът. – Или ти се съмняваш, че Бог не е само тук, а и на всякъде?
Ученикът отново отпил от своя съд и веднага изплюл водата, тя вече не ставала за пиене.
– Виждаш ли, братко, че дълбочината на твоята вяра може да се измери само с една глътка вода, – казал стареца, като по този начин отговорил на всичките му въпроси.

Веднъж един монах се молел горещо:
– Господи, ти си толкова милостив и търпелив, но защо е толкова трудно да се спасяват душите на хората и защо ада е пълен със грешници?
Той дълго се молил, задавайки на Бога този въпрос. Най-накрая при него се появил ангел от Бога и му казал:
– Ела да ти покажа пътищата, по които ходят хората.
Те излезли от килията и той повел стареца в гората.
– Виждаш ли този дървар, който носи тежък вързоп дърва за огрев и не иска да го остави поне за малко, за  да си почине? – попитал ангелът. – Така някои хора носят греховете си и не искат да се покаят.
След това ангелът показал на стареца кладенец и му казал:
– Виждаш ли този безумец, който черпи вода от кладенеца с решето? Така и хората се покайват. Черпят благодат за опрощение, а след това отново грешат и благодатта изтича, като водата от това решето.
Отново ангелът показал един човек и казал:
– Виждаш ли този, който е поставил прът пред коня си , а пръта препречва вратата и той се сили отгоре да влезе в храма? Така някои хора вършат добри дела без смирение и гордост, не знаейки цената им. А сега отсъди, леко ли е на Бог да спасява такива хора?

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

Веднъж в манастира в Сцете един от монасите обиди друг монах. Игумена на манастира Сисоис помолил обиденият монах да прости на този, който го е обидил.

– Не мога да направя това – каза монахът. – За това, което е направил, трябва да си понесе наказанието.

Тогава брат Сисоис вдигнал ръце към небето и започнал да се моли:

– Исусе, ние повече не се нуждаем от теб. Сега сме способни да заставим грешника сам да плати за престъпленията си. Можем да отмъщаваме със собствените си ръце и да се справяме със злото. Така че можеш да ни оставиш сами. Това няма да бъде голям проблем.

Засрамен обиденият монах веднага простил на брата си.

Известният австрийски художник и портретист от 20 век  Joseph Aigner няколко пъти е опитвал да се самоубие.
На 18 години се опитал да се обеси, но това било спряно от незнайно появилия се монах-капуцин. На 22 години отново опитал, но бил спасен от същия тайнствен монах.
Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт за политическа дейност. Намесата на монаха смекчило присъдата
На 68 годишна възраст успял да се самоубие с пистолет. Опелото му водел монаха, чието име никой тогава не знаел. Каква е  била причината, поради която този човек толкова внимателно е пазил художника, никой не знае  и до днес .
Историята не свършва до тук. Когато художникът по някаква случайност се срещнал с монаха, той нарисувал портрета му. Картината нарекъл Хамно. По- късно се изяснило, че с това име наричали тайнствения капуцин.