Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Казахстанската полиция открила две годишната Мадина, която е прекарала една нощ като Маугли.
Цяла нощ полицията обхождала гората, но едва на разсъмване намерили двугодишното момиченце прегърнало един мелез, който родителите ѝ понякога хранели.
Това било едно бездомно куче, което от време на време идвало и си отивало, след като му давали нещо за ядене. В денят, когато изчезнало детето, са забелязали, че кучето бягало из двора.
Районът, в която живее Мадина с родителите си се намира в гората. Тук дори възрастен човек лесно може да се изгуби в гъстите храсти, а нощите са много студени, дори и през лятото.

Двегодишно момиченце мрънка и настоява да отворят кутията, за да си получи лакомството.
Майката, за да отклони вниманието на детето казва:
– Нека първо да прочетем какво пише на кутията и тогава.
Детето с готовност става, прекарва пръста си по написаните букви и радостно казва:
– Тук пише: „Много е вкусно. Трябва бързо да го изядете!“

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Обезумял слон разрушил дървена къща в индийския щат Западна Бенгалия, район известен със силната опозиция на хората срещу дивите животни.
Готвейки се да напусне мястото на произшествието слонът чул плача на 10 месечно момиченце затрупано под развалините на къщата. Той внимателно разровил последствията от собственото си нападение и освободил детето родителите, на което били изпаднали в шок.
Рейнджарите в района разказвали, че този слон през последната година е убил не по-малко от трима човека, което прави постъпката му още по-невероятна. Майката на момиченцето смята това за чудо. В това селище почитат бог Генеша, който се изобразява с глава на слон.
Момиченцето е добре и сериозни наранявания няма. Рейнджарът Семир Босе твърдял, че слоновете не нападат хора, ако човек първи не нарани животното.
Този слон е разрушил 17 къщи в няколко селища. Причината за подобно поведение на слоновете експертите намират в ​​промените на селскостопанската карта на района, новите поля и строителството на постройки е нарушил традиционния път на сезонните миграции на стада на слоновете.