Група ентусиазирани инженери са създали уникално фенерче, което може да се зарежда от човешкото тяло. Това го прави почти безкраен източник на светлина, малка, но понякога много необходима.

Много е разочароващо, особено в решаващ момент, ако открием, че фенерчето не свети или ако свети, едва мъждука.

Група ентусиазирани изобретатели са решили този проблем.

Защо е нужна батерията, ако е възможно да се използват термоелектрически генератор вграден във фенерчето?

За мощни „прожектори“ тази технология не става, но за джобни фенерчета подхожда идеално.

Принципното действие на фенерчето Lumen, както и неговото устройство е невероятно прост. В основата на идеята е термогенераторът. Фенерчето използва няколко LED светодиода за проектиране на светлината. Мощността на светене е напълно достатъчна, за да се чете книга в мастиленочерна тъмнина.

Освен това фенерчето е много малко, буквално колкото един пръст.

Корпусът на устройството е направен от алуминий. Тежи само 45 грама. Фенерчето работи, при условие, че е налице източник на топлинна енергия (топлина) от 28 градуса по Целзий. Идеален вариант в този случай е човешкото тяло.

На корпуса на фенерчето има специално място за палеца, който натискайки го включва Lumen и то започва да работи.

Фенерчето може да работи почти без прекъсване. В него са вградени малък акумулатор и кондензатор.

Когато е топло времето фенерчето незначително се зарежда и от въздуха около него, при условие, че неговата температура не е по-малка на установените планки.

Сега устройството се намира в стадий групово финансиране в компанията. За реализиране на проекта са били нужни 5 хиляди долара. За два дена събраните пари са надхвърлили установения лимит, достигайки 328%.

На пазара фенерчето ще излезе във втората половина на 2016 г и ще струва 15 долара.

Компанията „Hedgehog Products“ е започнала да произвежда интересен чадър, който е не само функционален, но също така е в състояние да реши един от основните проблеми на всички жени, да се подбере правилния аксесоар, подходящ по цвят на тоалета.

Чадърът Cypress Umbrella разполага с напълно телескопичен устройство, чиито възможности са свързани с промяната на тъканта. Към него е прибавена система „антивятър“. Тежи само 300 грама, а диаметърът на купола е 100 см.

Телескопичното устройство на чадър е смесица от традиционни и новаторски елементи.

Производителите гарантират, че дизайнът е 10 пъти по-надежден от конвенционалните модели.

Отворен чадърът е здрав и надежден, а затворен заема много малко пространство.

Само за три минути може да се промени тъканта на купола, избирайки тази, която е най-подходяща за момента. Предлагат се 10 възможности за избор на цветове и дизайн.

Чадър Cypress е стабилен и е в състояние да издържат на всякакви климатични условия. Той самостоятелно се нагажда към силния вятър, позволявайки на спиците да се извиват, независимо една от друга.

Страхувате ли се да правите грешки? А защо да не ги правим?

Когато правим грешки, ние се учим на нещо ново, което не сме знаели до сега.

Ако признаваме грешките си, това ще ни помогне да се замислим и да поправим поведението си. Само ако нищо не правим, можем да не грешим, но понякога бездействието може да доведе до грешка.

Колкото повече опитваме и грешим, толкова по-бързо се учим, а това ни прави щастливи и удовлетворени.

Повечето хора няма да престанат да ни харесват или да ни се ядосват, че грешим, защото всеки осъзнава, че и той греши. Странно, но понякога се чувстваме неудобно край „идеалните “ индивиди.

Какво добро може да произлезе от една грешка?

Някои неща по-добре се усвояват, чрез допускане на грешки и учене от тях. Но нали така сме се научили да говорим, да ходим и хиляди други неща. Ще се откажете ли от такъв растеж?

Може да се окаже, че вашите несъвършенства и гафове са някои от най-големите ви активи.

Не се отказвайте от способността си да грешите , защото тогава ще спрете да вървите напред.

Представете си за момент само, че вие сте идеални, тогава няма нужда да учите, животът ви е лишен от предизвикателства и удовлетворението за овладяване на нещо, за което се изискват определени усилия. Това е все едно да знаете всички отговори и да печелите всяка игра.

Всеки проект ще има успех, защото всичко в него е направено правилно. Разговорите с хората няма да ви дават нищо ново, тъй като вие вече всичко знаете.

Как бихте се отнасяли към човек, който е безгрешен и знае всичко? Това не ви ли звучи самотно, скучно и отблъскващо?

Христо беше представителен мъж, на 42 години. Имаше три деца. Той смяташе, че щастието е пряко свързано с професионалния успех, затова бе дал всичко от себе си, цели 13 години в една фирма.

Но в момент на гняв, Христо подаде оставка и напусна фирмата. Дълго време сменяше една работа с друга, но не можеше  да намери такава, която да го удовлетворява.

Съпругата му почна работа, а това усили чувството му на недостатъчност, защото той винаги се бе гордял, че печели хляба в семейството.

Христо рядко поемаше рискове в работата си, защото се страхуваше от провал. Самооценката му драстично спадна. Смяташе се за пълен неудачник.

Той беше крайно критичен към себе си, но ако ставаше въпрос за някой друг, казваше:

– Това, че си сбърхал не означава, че е дошъл края на света. Продължавай смело напред.

Неговият приятел Динко бе дочул за неговия „двоен стандарт“ и реши да си поговори с него за това.

В един неделен ден двамата приятели седяха в близката бирария и разговаряха.

– Защо подкрепяш другите хора, – атакува го Динко, – а към себе си оставаш суров и критичен, дори си склонен да се самонаказваш и то много лошо.

– Отговорността, която изисквам от другите, не е същата за мен, – отговори Христо.

– Защо? – попоита приятелят му.

– Ако те сгрешат, това няма да се отрази на хляба на моята маса, нито ще създаде отрицателни чувства в семейството ми. Освен това искам те да успяват.

– Според теб начина, по който се отнасяш към тях ще им помогне да успяват, така ли?

– Да, така е.

– А стандартът, който прилагаш към себе си, към какво те доведе?

– Обикновенно съм обезсърчен и подтиснат, – призна Христо.

– А това полезно ли е за теб?

– Явно не, – наведе тъжно глава Христо.

– Тогава какъв е този „двоен стандарт“? Не може ли, както се отнасяш към другите, така да постъпваш и спрямо себе си? Всичките ти грешки пагубни ли са? Застрашават ли живота на някого?

Христо се замисли. Той разбра на къде бие приятелят му.

– Да прав си, – съгласи се Христо след дълго мълчание, – това, което прилагам към себе си е нереалистично и ме разгромява.

След този разговор, нещата се промениха и Христо взе да гледа по реално на неуспехите си. В края на краищата нали с тях не идва края на света ….

Веднъж един журналист интервюирал учен, който бил направил няколко важни открития в областта на медицината:

– Защо мислите, че можете да постигнете много повече от един средностатистически човек? Какво ви отличава от другите хора?

– Всичко започва от един урок, който ми даде майка ми, когато бях на две години, – казал учения.

А ето какво се случило тогава.

Той бил много малък, но се опитал да измъкне от хладилника бутилка с мляко, но тя се изплъзнала от ръцете му и съдържанието ѝ се разляло върху целия под в кухнята. Получило се истинско млечно море.

Когато майка му влязла в кухнята, не му креснала, не му чела нотации, нито го наказала, а му казала:

– Какъв чудесен безпорядък си направил. Никога до сега не съм виждала такава голяма локва от мляко. Каквото е станало, станало е. Ако искаш можеш да поиграеш в млякото, а после всичко ще почистим.

Той поиграл малко. След няколко минути майка му казала:

– Достатъчно си пръскал мръсотия наоколо, време е вече да се очисти всичко. Как искаш да го направиш? С помощта на гъба, кърпа или четка? Какво предпочиташ?

Той избрал гъбата и двамата почистили разлятото мляко.

След това майка му казала:

– Това, което стана днес може да се нарече неудачен експеримент за пренасяне на голяма бутилка с две малки ръце. Хайде да отидем на улицата, да налеем бутилката с вода и да видим дали, ще можеш да я носиш, без да я изтървеш.

Тогава момчето разбрало, че може да държи бутилката здраво, ако я хване с двете ръце за гърлото, близо до капачката. Това бил един прекрасен урок.

Ученият се обърнал към журналиста и казал:
– В този момент аз разбрах, че не трябва да се страхувам да правя грешки. Грешките са възможност да се научи нещо ново, а в това се и състои научния експеримент. Даже експеримента да не стане, с негова помощ обикновено се научава нещо ценно.