Мухата дрозофила отгледана в условия на безтегловност е довела до редица важни научни открития, които ще приближат човечеството до далечните пътувания в космоса.

Сателит с космически мухи на борда е бил в околоземното пространство за два месеца, по време на което са се сменили три поколения мухи. Подобни експерименти не са се провеждали до сега. То този момент насекоми не са били подлагани под въздействието на силата на тежестта.

Според ръководителят на лабораторията по геномика ИМКБ СО РАН, едно от най-забележителните открития, направени по време на експеримента, се заключава в уникалните изменения на генома, зафиксиран от родилите се в безтегловност мухи.

Но още по-изненадващо е, че върналите се на Земята мухи се адаптирали към гравитацията само за 12 часа.

Това дава надежда, че бъдещите колонизатори на други планети ще могат да се адаптират към условията на чужди светове.

Бе ранно неделно утро. Слънчевите лъчи напираха и проблясваха между облаците.

Демир влезе в църквата и забеляза много намръщени лица.Той познаваше тези хора и добре знаеше колко проблеми имат.

Когато децата бяха поканени да поднесат поздравленията по случай празника, те бяха посрещнато от десетки тъжни очи. Някои от малчуганите веднага се омърлушиха. Веселите детски очи изведнъж помръкнаха.

Тригодишният Алекс не издържа на напрежението, изтича бързо напред и извика уплашено:

– Мама!

И се хвърли  в прегръдката на млада красива жена. Всички гледаха с умиление тази сцена. Изведнъж в цялата църква избухна смях. Това бе изблик на неочаквана радост.

Едно малко дете бе предизвикало тази вълна от веселие. Бентът на болката, отчаянието бе подал под напора невиновността и уплахата на едно детско сърце. В залата нямаше човек, който да не се усмихне и да дари заобикалящите с щедра усмивка.

Животът ни е пълен с трудности и изненади, но Бог не ни е оставил и може да ни даде изобилна радост. Понякога тя идва директно, а понякога чрез радостта на другите.

Тревогите нямат край, но радостта никога не закъснява. Създателят ни, Изворът на нашата радост, ни помага в трудни моменти да се усмихваме и да сме спокойни. Неговата радост и мир ни правят силни.

Нека се смеем и се радваме заедно със своите ближни.

В чакалнята имаше няколко души. Те търпеливо чакаха реда си при зъболекаря. Ангел Стефанов скучаеше. През две минути поглеждаше часовника си. Времето за него течеше много бавно.

Погледна към масичката сложена в средата на коридора. Тя бе отрупана със списания и брошури.

„Защо да не разгледам някое списание, докато ми дойде реда?“ – помисли си Ангел.

Посегна към едно от списанията и в същия момент сред купа забеляза Библия. Грабна я веднага. Отвори на любимия си Яков и зачете.

Напрежението от деня бавно започва да избледнява, думите от Библията го изпълниха с мир.

Ангел бе постоянно зает. Ежедневието му бе много натоварено. За него бе цяло предизвикателство да намери време да чете Библията и да се моли. Та нали бе християнин?!

„Но имам достатъчно време за списания, които ми обещават щастие, как да живея здравословно, да правя това или онова, за да не остарявам, – усмихна се на себе си Стефанов“.

Изведнъж той осъзна, че не е толкова трудно да намери време за Божието Слово.

„Ако занимавам ума си с по-малко безполезни книги и списания, – замисли се сериозно Ангел, – ще има много повече време да чета Библията. А тя съдържа цялата информация, която ми е нужна“.

Той си спомни колко безцелно бе разгръщал списания и вестници, за да убие времето, когато чакаше някъде, а това време можеше да употреби за четене на Божието Слово.

„От нея мога да науча как да живея по-добре и как да намеря не временно, – мислеше си Ангел, – а вечно щастие. Ако следвам напътствията ѝ, земният ми живот ще се промени. Така ще се подготвя за вечния живот, който Бог ми е обещал да имам на небето“.

Ангел разбра, че срещата ми с Библията между куп от списания и брошури съвсем не е случайна. В живота му трябваше да настъпи промяна.

„Ще чета Словото, – взе решение Ангел в себе си, – ще търся Бога с цялото си сърце и със същата страст, с която досега съм се стремял към други земни и преходни неща“.

Това бе сериозно посвещение, но то обещаваше сериозна промяна в живота на Ангел Стефанов…..

Наско страдаше от синдрома на Даун. Той почина няколко месеца преди преди да навърши 50 години.

Той се ужасяваше от бурите. Майка му го бе научила, когато започне буря, да слага ръка на сърцето си и да казва:

– Бог е тук.

Когато майка му почина Наско бе приютен от друго семейство. Наближеше ли буря, той заставаше пред новото си семейство и казваше:

– Бог е тук.

Това го успокояваше

Какъв прекрасен пример ни дава Наско.

Когато житейските бури заплашват да ни съборят, също можем като Наско да кажем:

– Бог е тук.

Той е в сърцето ни, всеки ден от живота ни. И ако можем да Му е доверим, както е правел Наско ще можем да кажем:

– Добре съм, дори в най-страшните моменти от живота ми.

– И да изчезне злото, да угасне неговия огън, – молел се свещеник, след като свършил проповедта си върху книгата Йов.

В този момент църквата потънала в мрак.

– Както виждате, нашата молитва е чута, – казал Божия служител.

След като изчакал малко, свещеникът казал:

– А сега нека се молим за електрическата компания, така че тя бързо  да включи лампите.