Какво си спомняш за хората, добрите преживявания или лошите преживявания с тях?
Бих искала да си спомням хубавите неща за хората, да се фокусирам върху доброто време, което сме прекарали заедно и да не забравя положителния опит, който съм получил в това общение.
Всеки може да се сети за негативното, да си спомни болезнените моменти. Въпреки всичко избери да не помниш тези неща, а се съсредоточи върху нещата, за които би могъл да бъдеш благодарен.
Може би сте бил наранен в миналото от родител или партньор, ако задържиш тези спомени все още ще те боли за това. В резултат на това, няма да можеш да се радваш да бъдеш около тях. Това означава, че все още сте се фокусирали върху негативното.
Бъдете благодарни за доброто в хората. Приятните спомени са избор. Всеки може да избере това, което иска да си спомня за миналото.
Това не означва да ​​отричате раните, които сте имали или че сте освободени от слабостите в други хора. Това е психологически нездравословно. Но се съсредоточете върху доброто, от него изберете да почерпите сили.
Чувала съм съпруги да казват: „Той е добър човек, но …“ Всеки път, когато чуете „но“, това означава, че акцентът е върху негативното, а не на позитивното. Бъдете благодарни за това, което имате! Г-н Перфектен не съществува! Чувала съм същото нещо и от съпрузите, но г-жа Перфектна не съществува!
Ако искате да се насладите на общението с другите, вие трябва да се съсредоточите върху силните им страни и не върху техните слабости. При някои хора, това отнема доста изобретателност. Въпреки всичко, можете да намерите нещо добро във всеки човек.

Една истина, която не си струва да бъде отричана е, че животът е пълен с горчиви моменти, огорчения и нещастия.

Живеем до седемдесет, най-много осемдесет години, но последните десетилетия, в случай че ги достигнем, са трудни. В тях виждаме намаляване на всичките ни способности, които правят животът ни по-приятен и забавен. Струва ни много да повярваме, че не понасяме болка, далеч по-големи от тези, които сме приемали доброволно и дори сме считали за умерени. Забелязваме, че след някое огорчение, неприятност, дълбока скръб, пропиващи ежедневието, думите и действията ни, като че ли всичко това предшества деня на смъртта.

Това поведение е разбираемо, но нито е най-добро, нито смислено. Миговете на щастие са тъй редки, че трябва да се научим да ги използваме. Колкото и да не ни харесва, сигурно е, че нашето схващане за бъдещето рядко съвпада с действителността, която ще успеем да изживеем. Да помрачаваме щастието си с предположения за едно несигурно бъдеще означава да угасим оскъдните искри, които са ни дадени.

Винаги си мислим, че нашето съществуване би могло да бъде по-добро, но трудно можем да си представим колко лошо би могло да бъде.

Не изключвам твърдението, че нашите страдания служат да ни научат на нещо. Ето защо миговете на щастие представляват лукс, което ни се доставя по време на трудно обучение. Да се отказваме от него е все едно да заприличаме на каменоделец, койти се отказва от почивка, храна и възстановяване на силите си и упорито продължава да троши камъни с чука си.

Да оценяваме лошото и хубавото в живота може да бъде полезно, но е лишено от смисъл, ако служи само за помрачаване на дните, часовете и минутите на щастие. Може би сме само просяци на щастие, вместо да бъдем властелини на радостта. На кой просяк му идва на ум да хвърли в кладенец монети, получени през деня?