Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?