Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Какво ли не правят хората за вътрешната украса на дома си. Наемат специалисти в областта на интериора, купуват най-редките и скъпи мебели направени от много ценни материали…..
А какво мислите за велосипед в интериора? Вероятно първото, което ви идва на ум е някакъв тренажор. Да, но той по-добре ще подхожда на някоя спортна зала или ъгъл в стаята. Говоря за нещо съвсем необикновено, да поставите велосипеда навсякъде в интериора на дома си.
Енди Грег вече го е направил. Любимото му занимание е да върти педалите. Навярно поради това, размърдвайки мозъка си, този велосипедист е решил да прави мебели от велосипедни части.
В хода на работата използвал всичко: рамката на велосипеда, гуми, колелета, кормило…. От такива метални останки е направил различни мебели.
Три колелета и чифт кормила са се превърнали в удобно кресло, а от няколко джанти е станала масичка за кафе.
Независимо, че се използва такъв странен начин за направа на мебели, той е намерил своите почитатели. За сега тези мебели се произвеждат само по поръчка.

Преди няколко години забелязали, че западно африканските мравки един
път в годината се покатерват на високите дървета. И с такава сила
захапват с челюстите си ствола на дървото, че след това умират, без да
могат да се освободят.
Едва по-късно била изяснена причината за такова масово самоубийство.
Оказало се, че малки летящи спори на гъбички попадат в устата на
мравките. Намиращи се в главата на мравките, спорите изпращат в мозъка
химически вещества. След това мравката започва да се изкачи по
най-близкото дърво, и забива челюстите си в неговата кора. Малко след
това събуждайки се сякаш от кошмар, мравка се опитва да избяга, но в
крайна сметка, изтощена умира.
След две седмици от главата на насекомото израстват гъбички. На
дърветата растящи в Камерун могат да се видят хиляди гъбички, които
растат върху телата на малките мравки.

Ако се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога в живота си не сте били на този остров означава, че сте развили синдрома на чуждестранния акцент.
Най-известният подобен случай е станал през 1941 г., когато норвежки жена, ранена по време на бомбардировките, след като е излязла от шок започнала да говори със силно изразен немски акцент.
Преди се е смятало, че корените на синдрома са психологически, но сега предполагат, че причината е в повреждането на вербалните части на мозъка, в резултат на инсулт или раняване.
Възможно е такъв акцент да не съществува, а слушащите наоколо подсъзнателно да се опитват да класифицират видоизменената реч на засегнатите.

Химикали, използвани при лечението на рак, могат да убият не само раковите клетки, но също така и клетките на мозъка, твърди екип от учени. Отдавна е известно, че химиотерапия води до различни неврологични заболявания, по-специално, загуба на паметта, гърчове и дори преждевременна деменция.
Група американски учени от Университета в Рочестър в щата Ню Йорк са поставили няколко вида мозъчните клетки, изложени на лекарства, използвани при химиотерапия на рак. По-рано се е смятало, че тежкото психологическо състояние на раковите болни, обяснява появата на нервно-психически разтройства.
Според нови данни, противоракови лекарства, които убиват 40% до 80% от раковите клетки, едновременно са довели до смъртта на 70-100% определени типове мозъчни клетки. Американски изследователи, изследвали ефекта от трите най-често използваните лекарства за химиотерапия. И трите лекарства са токсични за няколко вида клетки, които изпълняват защитна функция в мозъка.
Тези препарати убиват тип клетки, които играят ключова роля в предаването на електрохимични импулси в нервната система.
Учените предполагат, че тези лекарства също увреждат клетките в област от мозъка, отговорна за паметта и процесите за придобиване на нови знания. Това може да обясни неврологични симптоми при химиотерапия.
Изследователите предполагат, че тези резултати не дискредитират химиотерапията. Според тях това е точен критерий за откриване на токсичните противоракови лекарства и съответно тяхното подобряване. Но за всичко се иска добра воля.