Архив за етикет: мозък

По-добре от нищо

Какво правите, когато нещо не ви достига? При-спо-со-бя-ва-те!
Един предмет, част, инструмент, дори и човек, може да замести липсващото звено, но в замяна на това може да се получи нещо „изключително“.
Като го гледаш, хем не ти хваща окото, но поне ти върши работа.
Запознайте се с настоящото изобретение.
За него не са нужни много гънки в мозъка, нито голямо IQ. То направо ти идва от вътре.
Да се смееш ли или да плачеш, но си е наше национално постижение. За това спор няма.
Наслаждавайте му се и се дивете на човешката изобретателност.
Е, не е Ермитажа или някоя международна техническа изложба, но изглежда креативно! P { margin-bottom: 0.21cm; }A:link { }

Само в кома

Ръководството на медицинския център Сент Джозеф е изплатило компенсация от 6 хиляди долара на роднините на 41-годишната Колин Бернс, която била призната за мъртва, но оживяла на операционната маса, когато започнали да режат донорските й органи.

Колинс попаднала в болницата през октомври 2009 г. Тя искала да се самоубие и заедно с таблетки погълнала миша отрова. Лекарите решили, че мозака й е мъртъв и пристъпили към изрязване на органите за донорство, като преди това взели съгласието на роднините й.

В хода на разследването се установили, че лекарите нищо не са направили за спасяването на Бернс. Набързо я признали за мъртва без щателно да я проверят.

В действителност жената не е била мъртва, а в кома, както съобщава медицинската сестра, която забелязала редица реакции у болната, които свидетелствували, че мозакът й работи. Пръстите на жената се свивали при докосване, а устните и езикът й потрепвали.

Въпреки всичко лекарите игнорирали съобщението на медицинската сестра и приготвили жената за операция, за да й вземат органите.

Израелски учени са направили крачка напред към създаване на киборги

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали възможност да се съхранява информация в живи неврони.

Резултатите от това проучване могат да отворят нов път към разбиране на принципите за функциониране на човешкия мозък, и дори намекват за възможността на създаване в обозримо бъдеще на киборгови системи, които съчетават, живи материали и чипове памет.

За вход на информационните последователности учените в определен ред въздействали на неврони чрез химически съединения, а образувалите се в резултата възбуждания в нервната система, регистрирали с помощта на матрица от електроди.

В резултат на това било предемонстрирано, че при тройно въвеждане на информационни последователности, те продължават да се съхраняват в невронната мрежа, в продължение на 40 часа, без да се покриват една с друга.

Подобни изследвания са правени с неврони, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информацията за относително дълъг период от време, като се използва като носител култура неврони.

Разузнавачът

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

– На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.

Защо се почесваме

Желанието да се почешем не е сериозен проблем, но може да ни донесе малък дискомфорт.

Изследователи от медицинския факултет от Еврейския университет в Ерусалим заедно със своите бостънски колеги са успели да разгадаят тайната на желанието да се почешем и как можем да го прекратим.

Усещането на сърбеж е предимно върху кожата и донякъде прилича на болката. За разлика от нея, сърбежите са съпроводени с подбуждащ ефект.

Изследователите са открили два вида почесвания. Първото е провокирано от хистамина, предизвикващ възпалителни процеси, които са резултат от проникване в кожата, като например, алергия от цветния прашец.

Втората причина за почесване е възпаление на кожата или когато тя е суха.

Изследователската група е открила неврони, които пречиняват сърбежа и изпращат сигнали към мозъка. Учените са успели да отделят тези неврони и да анулират действието им.

В медицинската практика е доказано, че могат да се прекъснат неврони, които изпращат импулси на мозъка.

Тези изследвания дават възможност да се развият нови ефективни методи за борба със сърбежите, а също и за суха и възпалена кожа.