Кожата съдържа много видове нерви. Например, А нерви помогнат за разграничаване на материалите, а C влакна предават сигналите за болка.
Наскоро изследователи от Ливърпул са открили нов вид нерв, наречен C – тактилен. Той има решаващо значение за развитието на социалната функция на мозъка.
Такива социални контакти като потупване по рамото или ръкостискане са здраво укрепени в социални функции на мозъка ни.
Учените са казали, че C – тактилните нерви също могат да играят роля в развитието на аутизъм. Тези нерви не са предназначени за физическите усещания на този свят, чрез тях чувстваме света около нас.
Първи C – тактилни нервите са описани през 1939 г. от шведския учен Унгве Цотерман, който ги открил на котешка лапа. Експерименти проведени през XX век, доказали наличието на подобни видове нерви при маймуни и плъхове, но нищо подобно не било открито при хората до 1990 г.
За да се забележат С – тактилните нерви в човека е необходимо да се вкарат в кожта металически електрод и волфрамов микроелектрод, след което се отчитат електрическите импулси. Разшифровката на тези сигнали заема доста време.
Лаборатория McGlone е въвел нов метод за четене на сигнали от С – тактилни нерви. Учените използват роботизиран стимулатор за да активират местата, които просто се поглаждат от изпитващите.
През 2009 г. са експериментирали като са включвали различна скорост на стимулатор. Повечето от доброволците признава един от режимите за най-приятен – именно тази скорост на докосване учени признават като стимулиране на С- тактилните нерви.
Учените се чудели, защо някои нерви селективно реагират на нежно докосване. Невробиологични експерименти показали, че стимулация активира островната кора, средната и предната орбитофронтална кора, които са части от лимбичната система на мозъка, отговорни за емоциите. Интересното е, че при поглаждане на ръцете, се активира соматосензорната кора, т.е. външните слоеве на мозъка, които обработват физическа връзка.
Същите части на мозъка, както е показано чрез сканиране, са свързани с проява на симптоми на аутизъм. Би било логично да се предположи, твърдят авторите на изследването, че C – тактилните кожни нерви по някакъв начин са свързани с това малко познато медицинско заболяване.
Учени запознати с резултатите от тези изследвания, предполагат, че такава взаимовръзка е напълно възможна.  Много хора с аутизъм имат повишена чувствителност. Следователно, ако има подобни нарушения на нервната система, те могат да бъдат първият признак за нарушения в аутистичния спектър.

Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.

Канадски учени от Университета на Ванкувър доказали, че хората стават все по-умни при спортуване. Експертите са провели изследване, при което са изчислили ефекта от физическата активност върху мозъка.
За експеримента са били поканени около стотина доброволци жени на възраст 70-80 години, които имат проблеми с паметта. Всеки участник е имал магнитно реонансно изследвание на мозъка преди тестването. Учените са фиксирали размер на хипокампуса, област на мозъка, отговяряща за паметта. Тогава жените започнали да тренира два пъти на седмица в продължение на три часа за шест месеца.
Цялата група била разделена на три подгрупи в зависимост от вида на упражненията извършени от тях : за гъвкавост, за сила и аеробика. Резултатите от експеримента показали, че онези жени, които се занимават с аеробика, хипокампуса им се е увеличили леко, докато в другите две подгрупи не са настъпили промени.
Проучването дава право на учените да препоръча, за предотвратяване проблемите с паметта, по няколко часа на седмица аеробика. Това се препоръчва не само за възрастните, но и за младите хора.

Група американски психолози предложили друг начин, с помоща който можете се остави пушенето. Според лекарите, да се отървете от лошите навици ще помогне ново хоби и желание за собствено развитие. Например, решаване на кръстословици. Новото занимание трябва да бъде много увлекателно. Само тогава главния мозък престава да изисква никотин.
Доктор Арон от Държавния университет на Ню Йорк в Стоуни Брук и неговите колеги провели експеримент по времето, на който с помощта на ядрено-магнитен резонанс, измерили активността на зоната в главния мозък, при  заклети пушачи, която отговаря за възнаграждението и удовлетворението.
В експеримента присъствали хора, които са решили да се откажат от навика си. По време на проучването, вместо цигара им предложили да участват в някоя вълнуваща игра или решаване на кръстословица.
Изследването показало, зоната в мозъка, която отговаря за удовлетворението е свързана с формирането на различни зависимости – алкохол, никотин или лекарство.
Ако тази зона е активна, мозъкът може да се откаже от желанието за доза никотин.
Занимания свързани с развитие на способностите на човека, стимулират същите области от главния мозък, които и никотина. Това означава, че те могат да бъдат взаимно заменяеми.
Според учените, в бъдеще ако се изиска от хората да се занимават с изучаване на определени професии и хобита, това ще помогне на хората да се откажат от вредните си навици.

Изследователи от Университета в Ювяскюля са представили технология, която движи обекти на екрана, само със силата на мисълта.
Ученият Ярно Миконен пояснил:
– В мозъка невроните излъчват електрически импулси. В главата на човек има специален „датчик“, който събира тези импулси. След което, компютърът се опитва да разпознае, от къде идват сигналите и определя, в каква посока трябва да премести обекта на екрана, в зависимост от зададеното му направление. През това време компютърът и човекът се учат да работят съвместно, използвайки създадената програма.
Студентът Яни Икяхеймонен споделил:
– Трябваше доста да се потрудя, за да преместя квадрат на екрана. Умственото усилие, което трябваше да приложа е сравнимо само с физическо такова.
Към този опит първоначално той е бил скептичен, така че дори и леко движение на курсора на екрана, което се появявало пред очите му, предизвиквало буря от емоции.
– Мислех, че тези неща стават само по филмите, – казал Икяхеймонен.

Ученият за своето откритие е получил Ауди Q4.