Google, Apple и други компании, разработчици на мобилни операционни системи постоянно следят местоположението на потребителите. Смята се, че тази информация е безвреден, защото тя не е свързана с името и фамилията на лицето, не позволява той да бъде идентифициран. Както се оказва, не всичко е толкова просто.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт са изучавали анонимните данни, събрани от 1,5 милиона телефона мобилните потребители за последните 15 месеца. Както се оказало, за 95% от потребителите е възможно да се генерира уникален GPS-отпечатък, който е типично за всеки от тях. Този отпечатък може да се използва за проследяване на потребителите.
Учените са установили, че по-голямата част от потребителите имат уникален модел на движение, който се състои от пространствено-времеви точки, в които те могат да бъдат идентифицирани с висока степен на точност.
Съвпадението на всеки четири точки от пространство-времените модел от точки осигурява висока точност на разпознаване на личността.
Архив за етикет: модел
Едва ли знаеш това
В твоето тяло има лостове. Не става дума за задвижване или влияние върху психиката ти.
Този интересен факт е открит от италианския художник и учен Леонардо да Винчи.
Той разрязвал човешки ръце и крака, за да разбере как са устроени. Установил, че мускулите дърпат костите по същия начин, по който ти дърпаш лост, за да преместиш даден обект.
Леонардо бил толкова развълнуван от откритието си, че дори направил работен модел на крак с медна тел и парченца от истински човешки кости.
Първия в света „бионичен човек“
В лондонския музей на науката бил представен робота „Рекс“ – първия в света „бионичен човек“, създаден с помощта на всички напреднали научни технологии в областта на протезите.
Творението на учените има не само собствено лице, изкуствени крайници, стави, специални очила, които могат да „реконструира“ изображение в електрически импулси и да ги прехвърлят по-нататък, но и собствено сърце, туптящо, чрез батерийки, през което протича „синтетична“ кръв.
„Рекс“ е модел – проект в областта на протезирането. Той е предназначен да покаже нивото на съвременните технологии в създаването на изкуствени човешки органи, до каква степен те са дошли, когато трябва да замени липсващата, изгубени или отказващи органи.
Сега учените планират да създадат „копие“ на белите дробове, панкреаса и пикочния мехур.
Въпреки това, за да се създаде изкуствен мозък или стомаха науката е още безсилна.
Майер роден преди 35 години без лява предмишница сега се радва на бионична протеза, но е изпълнен с противоречиви чувства.
От една страна той се радва, че протезите се усъвършенстват, но от друга се опасява, че изкуствените органи ще надминат естествените, а това е нож с две остриета.
„Рекс“, струва на създателите си един милион долара. Той е създаден по подобие на Майер.
Кукли, които се сглобяват
Ако обичате да бродите по Интернет, навярно сте се сблъсквали с кукли, които са като живи. Това са BJD кукли, името им идва от английски ball-jointed doll или сглобяеми кукли с подвижни стави.
Японската фирма Volks за първи път изкарва на пазара BJD кукли. През 1997 г. започва да пуска кукли със стандартния размер на Барби. Нарекли ги Dollfie. Името произлиза от английската дума «doll» кукла и «figure» фигура.
Dollfie се оказали много популярни сред колекционерите и за това пуснали много по-голям модел около 60 см. Те били създадени от Akihiro Enku.
Тези кукли се появили на пазара под името Super Dollfie и предизвикали голям фурор. Volks продължила да пуска кукли различаващи се по модел и дизайн. Такива кукли започнали да се произвеждат и в други страни, като Корея, Китай, САЩ…. Те се отличават по структурата на ставите, качеството на 
материала, стила на изображенията и костюмите.
Super Dollfie и Dollfie са регистрирани търговски марки, но понякога погрешно се използва за обозначаване на всички азиатски модели с BJD, независимо от производителя.
Тези кукли имат следните характеристики:
1. Те се състоят от кухи части, през които преминава ластик, който ги свързва към главата.
2. Задната част на главата може да се сваля. Двете части се придържат от магнит.
3. Очите са подвижни. Те са прикрепени с помощта на пластелин.
4. Местата на ставите в китката, лакътя, рамото, тазобедрената става, коляното, глезена са подвижни, имитиращи движението на човек.
5. Косите не са съшити отвътре, а са като сменяеми перуки.
Подвижността на куклите зависи от конструкцията на ставите. Различните пози могат да се предадат от различно пристягане на ластика. Балансираните елементи позволяват на куклата да запази стоящо положение, независимо от това, че няма твърд скелет. Някои кукли като еквилибристи, могат да стоят даже и на една ръка.
Материалът, от който е направена куклата е полиуретанова смола, така известна като „каучук“. При втвърдяване при допир се усеща като порцелан или повърхност на яйце. Този материал е много крехък, но е по-тежък от пластмасата, но усещането при докосване е приятно.
С какво привличат тези кукли?
Те дават простор на фантазията и позволяват всеки да си създаде свой неповторим образ. У всеки производител има „основите на куклата“. Могат да се закупят отделно глава, крака, тяло, към тях да се подберат различни очи, коси, отделни части от лицето, различен тен на лицето… Така всеки може да създаде своята неповторима кукла.
Учените са измислили как да докажат, че всички ние живеем в матрица
Професорът по физика в Университета на Вашингтон, Мартин Савидж, заедно с колегата си и един аспирант решили да тества хипотезата, че цялата ни вселена е компютърен модел.
В своите изследвания учените започнали от компютърна симулация на процеси, съществуващи в света на елементарните частици.
При това компютър обработва едновременно четири-измерна решетка за квантовите състояния – време и трите пространствени размери.
В своите изследвания учените открили, че с развитието на технологиите до този момент, нашия свят може да бъде описан в много малък обем, не превишаващ атомното ядро. Но с развитието на компютърните технологии ще може значително да се увеличи този размер.
За откриване на виртуалните модели, специалистите планират да използват наблюдения на космически лъчи с висока енергия.
Ако ние сме плод на сложна компютърна програма, то пространството трябва да бъде неизотропно, т.е. в различни направления лъчите ще се държат по различен начин.
Но дори в този случай, ако пространството е неизотропно, професорът по физика от Университета в Минесота, Джим Какалиос твърди, че това не означава, че е налице непременно компютърна симулация. Това само ще покаже, че времето и пространството имат особености, за които човечеството по-рано не е знаело.
Във всеки случай, според учените, независимо от това дали ние сме заобиколени от виртуалното пространство или всичко е реално, животът ни няма да бъдат повлиян по никакъв начин.