Наистина ли рибата е полезна за мозъка? Този мит се е родил в резултата на псевдоизследванията на немския лекар и натурфилософ Фридрих Бюхнер, който е открил фосфор в човешкия мозък и дошъл до заключението, че това вещество е катализатор на мисленето.

В действителност, на нашето тяло не му е необходима риба като незаменим източник на фосфор. Достатъчно е консумацията на яйца, месо, мляко и плодове, а за добрата работа на мозъка изобщо не е нужен фосфор.

За него не е нужно риба, а яйца, които съдържат аминокиселини и витамин А.

За това ви са необходими: една чаша мляко – 250мл, 100 гр масло. 150 гр брашно, 4 яйца и щипка сол.

А ето как се приготвят: В тенджера налейте млякото, сложете маслото и солта. Маслото ще се разтопи постепенно на огъня. Към получената смес добавете брашното, като постоянно разбърквате. Отделете еднородната маса от огъня. Добавяйте яйцата едно по едно. Те се слагат само в горещо тесто.

С готовата смес напълнете готови форми или увита лента намазана с масло с дължина 10 см. Разположете ги в добре намазана тава на разстояние 5 см едно от друго.

Еклерите се изпичат при 180 градуса за 30 минути. При печене фурната не се отваря.

В готовите еклери се прави отвор, който се запълва с крем, а отгоре се заливат с разтопен шоколад на водна баня.

За приготвяне на крема са нужни: 400 мл мляко; 2 жълтъка; 1,5 супени лъжици брашно; 1,5 супени лъжици нишесте; 80 г захар и ванилия.

Начин на приготвяне: В съд разбиваме жълтъците със захарта и ванилията, вливаме млякото и добавяме брашното, нишестето. Добре разбъркваме сместа, за да няма бучки и в микровълновата фурна за 3-5 минути на максимална мощност я загряваме.

Непременно, след всяка минута изваждаме и добре разбъркваме. Гъстотата на крема зависи от времето на приготвянето му. Например, за това могат да отидат 4 минути.

Това умение се развива у майки с деца до 4 години. По-нататък не действа, защото не е необходимо.

Като резултат от това умение човек получава способност по температурата на памперса и неговата плътност, да определи дали е напикан и намират ли се в него екскременти.

Като допълнение човек може да определи температурата на млякото, само по една капка от него.

Две жаби в кана с мляко – класически вариант

Две жаби паднали в кана с мляко. Една жаба не е намерил достатъчно сили да се боря и веднага потъна. Но втората решил да се бори за живота си и така активно заритала и удряла с крака, че избила масло от млякото и изскочила от каната!

Притчата за жабите в кана с мляко – съвременна версия

Един ден две жаби паднали в кана с мляко. Те били модерни, съвременни, напредничави жаби и прекрасно знаели притчата за случая.

Без да губят време, започнали да ритат и да бият с крака, за да избият масло.

Дълго се борили. Накрая, нямаща вече сили, едната от жабите закрещяла:

– Какво става? Къде е обещаното спасение? Къде е маслото?

– Успокой се, – казала втората жаба, – ние сме в 21 век. Млякото е пастьоризирано и обезмаслено. От него масло трудно ще се получи, дори и центрофуга да се приложи.

– Ааааааа! – завивала първата жаба огорчена и разочарована.

Тя още няколко пъти ритнала и потънала. А втората щом усетила под себе си желаната опора, изскочила от каната веднага. Само, че това не било масло. Масло от пастьоризирано мляко действително не може да се избие.

Каквито са времената, такъв е и начина за спасение!

Този вид жирафи се намира в списъка на изчезващите животни. Малкото има ръст 6 фута. 30 минути след появата си новороденото се е изправило на крака и е засукало мляко. Според основателят, който е и директор на центъра, момичето-жирафът е много любопитна и се интересуват от посетители още от първите дни на живота си.
Тя е представител на рядък вид жирафи Ротшилд. Този вид е получил името си в чест на британския зоолог лорд Валтер Ротшилд, които направил експедиция в Източна Африка в началото на 20 век и подробно е описал този вид жирафи.
Според центърът, в дивата природа са останали само 670 ротшилски жирафи. Те са записани в Червената книга на изчезващите животни.
Този жираф е първият представител от този вид, който се е родил в природоохраняемия център Гринуич, щата Канектикът.