Близо до пътя стояло едно изсъхнало дърво.
Веднъж оттам минал през нощта крадец. Виждайки отдалеч силуета на дървото, той си помислил, че това е полицай стоящ близо до пътя. Изплашил се и избягал.
Една вечер  минал влюбен младеж. Той още от далеч забелязал тъмния силует, който му се сторил изящен. Помислил си, че това е любимата му, която отдавна го чакала. Сърцето му радостно забило. Той се усмихнал и ускорил крачка.
Веднъж оттам минала майка с малкото си дете. Детето наплашено със страшни истории, видяло в изсъхналото дърво привидение и силно се разплакало.
Но дървото винаги си оставало дърво.
Светът около нас е отражение на самите нас.

Влакът тръгна. Младеж с любопитство обхождаше всичко наоколо. Той промушу ръката си през отворения прозорец, Чувствайки силния поток въздух с възторг закрещя:
– Татко, всички дървета вървят назад!
В отговор възрастен мъж, седящ на съседната седалка в купето, се усмихна. В купето до вратата седеше една двойка. Те бяха объркани. Младежът се държеше като малко дете.
– Татко, виж езеро, животни… Облаците вървят заедно с влака!
Двойката смутено наблюдаваше страното поведение на младия човек и  не разбираше, как този бащата не намира нищо странно в такова поведение.
Завалял дъжд и капките докоснаха ръката на младежа. Той отново се преизпълни с радост и доволно затвори очи. А после извика:
– Татко, дъжд, водата ме докосна!
Искайки да помогне на изумената двойката, възрастеният мъж попита:
– Защо не заведете сина си в някоя клиника, за съвет?
Бащата се усмихна и каза:
– Ние току-що идваме от една клиника. Днес сина ми за първи път вижда в живота си….

На един младеж през цялото време не му давал покой един въпроса: Как човек съчетава в живота си предопределението и свободния избор? С този въпрос той отишъл при учителя си. Възрастният човек го погледнал в очите и му казал:
– Когато отиваш в полето да набереш цветя, ти не знаеш какъв маршрут ще поемеш, даже в каква посока ще се движиш, а понякога дори не знаеш какви цветя ще набереш. Ти отиваш в полето, преминаваш от цвете на цвете ръководейки се само от свои вътрешни съображения. Навеждаш се над някое от тях, откъсваш го и го прибавяш към другите в ръката си.
Всяко цвете представлява твоят малък ежедневен опит,  пътя към него е част от твоя живот,  а букета е целият твой жизнен опит.  Какъв ще бъде той зависи единствено само от теб.

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….

Младеж се обърнал към учителя си:
– Вие ни разказвате истории, но не ни обяснявате, как да ги разбираме.
Учителят отговорил:
– Ще ви хареса ли, ако някой купи праскова, изяде я пред вас и ви остави само обелката й?