Когато в цирка показват представление с бенгалски тигър, арената се загражда и тя се превръща в голяма клетка. Тази мярка се взима, за да не се плашат зрителите.
Практиката показва, че бенгалския тигър може да стане добър приятел на човека. Тигърът Mulan Jamilah и студентът Abdullah Sholeh се сприятелили.
Индонезийски младеж намерил тримесечен тигър в Dilem Village. Това се случило преди шест години. Той взел животното и започнал да се грижи за него. Сега те са неразделни приятели. Тяхната дружба шокира не само местните, но и многобройните туристите.
За сигурността на Abdullah Sholeh трябвало част от дом да се превърне в клетка, оградена с метални пръти. Младежът уверява, че не чувства никаква опасност от своя раиран приятел. Той може спокойно да седи до бенгалския тигър, без да се страхува за здравето си.
Разбира се има случаи, когато Abdullah Sholeh получава от своя приятел драскотини, но това е, защото  Mulan Jamilah не отчита добре силата си в игрите и много силно драска с лапа.
Що се отнася за менюто на тигъра, той яде кокошки и козлета по два пъти на ден, сутрин и вечер.

Живял някога един младеж. Той решил да стане атеист. По това време се носела славата на някой си Мойше-атеистът, който можел кой да е свещеник в спор да победи. Решил младежът да отиде при него и да му стане ученик. Той много ходил и разпитвал и накрая стигнал до къщичката на великия атеист. След като почукал на вратата чул дрезгав, старчески глас:
– Кой е там?
– Извинете, вие ли сте Мойше-атеистът?
– Докато живея се надявам, младежо.
Изминах много мили, пътешествах по различни страни, за да ви намеря. Искам да стана ваш ученик.
Старецът учудено се вгледал в юношата.
-Ученик? Но какво можете да научите от мен? Аз не съм занаятчия, нито учен или политик.
– Чух, че сте най-големият атеист. Аз също съм атеист и искам да чуя вашите аргументи и да се науча.
– Значи ти си младеж атеист?
– Да, аз не вярвам в никакви богове. Те не съществуват!
– Интересно…..!Чуйте ме, млади момко! Вие чели ли сте Библията, Корана или апокрифи?
– Не, но….
– Говорили ли сте с жреци, свещеници, имами?
– Не.
– Правили сте поклонение на свещени места?
– Не, но защо? Аз не вярвам в това….
– Живели ли сте при отшелниците, наблюдавали ли сте живота им, разговаряли ли сте с тях?
– Не.
– Тогава вие не сте атеист.
– А какъв съм всъщност?
– Вие сте невежа!

Мери сериозно се беше разочаровала от себе си. Макар, че църквата да растеше и Бог да работеше чрез нея, тя се питаше, дали нейните усилия изобщо помагат на някого по някакъв начин.

На неделната служба се случи нещо много интересно. Сашо, едро, яко момче, излезе пред всички и каза:

– Бог ме призова да стана Негов служител.

След това се обърна към Мери и каза:

– Заслугата за това, до голяма степен е на Мери……

Друг младеж от задната редица стана и каза:

– На мен Мери също ми помогна …..

Това бяха нейните плодове на послушание пред Бога. Те имаха висока цена, но си заслужаваше…..

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.

Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.

Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.

Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.

Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.

Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.