Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Младеж постъпва в Библейски колеж и започва да разпитва:
– От колко започват учебните занятия и в кои дни?
Казват му:
– От понеделник до четвъртък, от 8 часа.
– А мога ли да пропусна понякога някои занятия?
– Само по-уважителни причини, – наставлява го запитаният.
И младежът започна да търси кои могат да се приемат за уважителни причини:
– Ако замина за една седмица, това уважителна причина ли е ?
– Разбира се.
– А ако заседна в асансьора, също ли е уважителна причина?
– Също.
– А ако се разболея?
Мъжът смръщи вежди и ядосано каза:
– Ти какво на луд ли се правиш? Това е Библейски колеж. Тук не боледуват. Този номер няма да мине.

 – Този държавник е силен, защото е сключил съюз с дявола – казала една много набожна жена на улицата.
Това заинтригувало един младеж. След известно време, той се оказал в друг град и чул от непознат мъж:
– Всички земи принадлежат на един човек. На него дяволът му помага.
Една лятна вечер младежът видял красиво момиче. И веднага до него стигнало приглушено, лицемерно сумтене:
– Това момиче служи на дявола.
От този ден младежът взел решение да намери дявола. Когато го открил, попитал:
– Казват, че можеш даправиш хората силни, богати и красиви?
– Не съвсем, – отговорил дяволът. – Ти си слушал мнението на тези, които ми правят реклама.

Младеж попитал един свещеник:
– Грях ли е да се използва хакната версия на платена програма?
– Ако използвате „хакната“ версии на платени програми, което не е позволена от закона, тогава, разбира се, такова използване е грешено. А ако не се откажеш от нея или в случай на нужда я използваш, то непремено трябва да се покаеш в изповедалнята и нека Госод ти даде мъдрост!