Теодор се събуди. Гадеше му се. Всичко го болеше. Опита се да си спомни какво бе станало снощи, но освен че пиеха на масата, друго нищо не помнеше.

Наостри слух и долови приглушени гласове от към коридора.

– Все още не мога да разбера, що за банда идиоти сте тримата! – каза някой, в когото Теодор разпозна недоволния глас на баща си.

– Не говорете така, – изръмжа Тотю, но не беше много убедителен. – Това беше въпрос на чест.

– На каква чест?! – изкрещя баща му.

– Теодор беше предизвикан, – зае се със защитата Пламен. – какво, да се остави да го подиграват ли?

– Господи! Та вие сте били пияни.

– Аз бях трезвен, – разгорещено каза Тотю.

– И какво от това! – задъхваше се баща му от ярост. – Какво направи, за да спреш, онзи ненормалник, който бере душа в стаята.

– Какво можеш да направиш, когато Теодор се напие? – започна да се защитава Тотю.- Гледаш да стоиш по-далече от него.

– Браво бе, момче! Ти си направо гений! Не се очудвам, че е стигнал до тук, щом има такива малоумни приятели! А не ви ли е хрумвало и на двамата, да го спрете преди да започне да се налива.

Настана тягосна тишина. Младежите знаеха, че са сбъркали, но гордостта им не позволяваше да признаят това, дори и пред себе си.

Но ако продължаваха така, нямаше да се отърват само с един бой, някой от тях можеше да пострада и по-лошо. А дали осъзнаваха това?

Зноят мощно поразяваше всичко живо, но под сянката на дърветата можеше да се намери закрила. Двама младежи, заклети философи, бяха намерили убежище под вековните дъбове в гората. Те не се притесняваха от горещината, защото  в главите им витаеха мисли, които искаха да споделят.  Градусът на мозъчните им функции изглежда превишаваше този на околната среда.

Петър, облечен във вечно синята си фанелка и протъркани дънки, бързаше да открие дискусията:

– Да предположим, че тялото е движение. Ако е с една скорост, усещаш мирис, ако е с друга, чуваш звук. Ако е с по-друга, виждаш светлина, но има скорост, при която не се усеща мирис, не се различава звук или светлина. Изобщо не можеш да допуснеш, че го има. Но двата края се срещат.

– Какво искаш да кажеш? – попита Дамян, играейки си с едно изсъхнало клонче, което беше взел от земята.

– Ако нещо се движи много бързо, то е почти на две места едновремено, – опита се да обясни Петър.

– Така е, – съгласи се Дамян, въпреки че още неразбираше какво има в предвид приятелят му.

– Но ако се движи още по-бързо, накрая ще бъде навсякъде едновремено, – очите на Петър блестяха от възникналите мисли. – Това нещо ще е над всички други тела. То е толкова бързо, че е в покой. Толкова истинско, че изобщо представа да бъде тяло.

– Най-бързото нещо, което докосва сетивата ни е светлината, – разсъждаваше на глас Дамян.

– Забележи, – въодушевението на Петър растеше със всяка минута, – всъщност ние не виждаме светлината, а само по-бавните неща, осветени от нея. Така че за нас тя е границата, последното, което познаваме, преди бързината да стане прекомерно голяма за нас.

Двамата дълго мълчаха вгледани в зелените корони на дърветата. Погледите им бяха насочени натам, но мислите им витаеха другаде.

Петър излезе от унеса си и каза:

– Ако тялото е движение и неговата „светлина“ представлява още по-бързо движение, това за нас е нищо. А онова, което ние наричаме светлина, за него е нещо като вода. Може да го да го докосва, да плува в него. Онова, което наричаме твърди неща – плът или земя, за него ще бъде по-разредено, нещо като облак. А за нас това нереално тяло ще минава през стени и камъни. Онова, което за него е истинска светлина, изпълва всичко и то се потапя в лъчите ѝ. А за нас това е черната пустота на нощното небе.

– Тези неща са странни, – въздъхна Дамян – и излизат извън обсега на нашите сетива, а ние се опитваме да прозрем същността на Бога, Творецът на всичко видимо около нас.

Горещината отслабваше с приключването на деня, но потокът от мисли в човека е неспирен, устремен към откриване на недостигането, разширяващо границите на знанието му.

Група младежи възбудено обсъждали въпроса: „За колко време може да се прочете Библията?“
Един от тях настоявал:
– За един месец е напълно възможно.
Друг упорствал:
– Може и за седмица.
Един младеж дълго мълчал и слушал дебата. Накрая попитал:
– А може ли Библията да се прочете за една нощ?
До него слабо къдрокосо момче се засмяло и отговорило:
– Може, ако ноща е полярна.
В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период слънцето не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца. Със същата продължителност е и обратното явление: тъмните дни през зимата.

Разговарят двама младежи:
– Чух, че си почнал работа в градската библиотека. Хареса ли ти новата работа?
– О, вече ме уволниха.
– Защо?
– Преместих всички книги за еволюцията в раздел „фантастика“…

Веднъж поставили канарче в клетка с врабчета, за да ги научи да пеят. Но бедното птиче замълчало съвсем. Боязливо се забило в ъгъла на клетката, а след това започнало да чирика като врабчетата.

Стопанинът разбрал грешката си и отделил канарчето, но то продължавало да чирика като врабче. Най-накрая канарчето било поставено сред себеподобни и се излекувало от подражателното имитиране на врабците. След това то започнало отново хубаво да пее.

Така е и с хората, особено с децата и младежите. В каквото общество живеят, каквито приятелства завързват, такива и маниери възприемат.

„Не се лъжете: Лошите другари покваряват добрите нрави“. Нравите засягат волята, любовта, милосърдието, страстите. Народът, населението и племето не са зависими от личността на всеки индивид, а от приетите житейски правила, привички и обичаи.

Добродетелта трябва да се вгражда в хората, особено млади и деца, без изключение. И преди всичко основните и фундаменталните, като мъдрост, умереност, смелост и любов.

Вие не може да построи сграда, без основа. Всички лошо закрепени части към основи, няма да устоят.

Примерите трябва да се придружават от инструкции и правила за начин на живот, за да се засили подражанието.

Например, защо и как да се избегне ревността?
Как може да се защити сърцето от мъка и всякакви несгоди? Как да се предизвика радост? Как може да ограничи гневът, да се премахне престъпната любов?

За да се защитят децата и младежите, е необходимо да се отделят от общността на лошите хора, така че те да не ги заразят. „