Учените са открили, че новородени мишки, получаващи ниски дози пеницилин, имат бавен метаболизъм и поради това увеличават шансовете за затлъстяване, докато пораснат. Такива месечни мишлета са били 25% по-тежки и са имали 60% повече мазнини.
Експертите смятат, че антибиотиците нарушават ключевите нива на бактериите в червата, което води до препрограмирането на метаболизъм в тялото.
Д-р Martin Blaser казва:
– Ние открихме, че когато се въздейства с антибиотик на чревни микроби в началото на живота на мишките, а след това се спре да се дава, микробите се нормализират, но метаболизмът остава същия.
Изводите са потвърдени от предишни изследвания, които показват, че ако децата на възраст до шест месеца получават антибиотици, то по-вероятно е да бъдат с наднормено тегло на седем годишна възраст.

Дори да си поспиш малко повече през почивните дни, това няма да ти помогне да възстановиш силите си.
Безсънните нощи, прекарани в развлечения или уморителни нощни смени, пагубно влияят на мозъка. Липсата на сън води до бърза смърт на мозъчни клетки и този процес не може да спре с прекомерно спане през почивните дни.
Паметта, вниманието и други когниктивни функции, според лекарите, не се възстановяват и след три дни, при нарушаване на нощната почивка.
За да докажат разрушаващото влияние на бодърстването през нощта, учените направили експеримент с гризачи. Животните били разделени в три групи: нормален нощен сън, минимално недоспиване и продължително лишаване от сън.
Специалистите забелязали, че при краткосрочен период без сън мозъчните неврони увеличават производството на протеин, който отговаря за попълването на запасите с енергия. Същият този протеин, казват учените, предпазва невроните от увреждане.
След продължителен период на безсъние, нужните протеини почти не се изработват, което рязко повишава скоростта на клетъчната смърт. Учените са открили, че мишки, които нямат нормален нощен сън, са загубили 25% от невроните в областта на мозъка, които отговарят за физиологичните реакции при стресови ситуации и паника.
За това при липса на достатъчен нощен сън, човек загубва способността си адекватно да възприема всичко наоколо и не може да се концентрира правилно при вземане на решения.

Швейцарските биотехнолози са създали особен „прибор“ от генетично модифицирани клетки, които автоматично могат да регулират нивото на ситост и глад при човека или мишките и  реагират на увеличаването на дела на мазнините в кръвта, като ги карат да ядат по-малко.
Мишките губели теглото си, въпреки че не били лишени от достъп към“безкрайните“ запаси на висококалорични храни. Преимуществото на тези имплантанти се заключава в това, че те могат да се използват за подобрение на състоянието на организма без регулярни хирургически вмешателства.
Групата учени са експериментирали с няколко набора гени, които отговарят за производството на хормоните, свързани с чувството на ситост и глад.
Учените обясняват, че почти всички клетки на хората или други бозайници имат специално семейство от рецептори PPAR, които контролират метаболизма в тялото и нивата на мазнините в кръвта. Авторите са се научили да използват тези рецептори като “ сензори “ , които следят концентрацията на мазнини и предизвикват клетката да произвежда повече или по-малко белтъчни молекули прамлинтид, аналог на човешкия хормон на ситост, амалин.
Биолозите са успели да отгледат малък брой култури от такива клетки и са ги поместили в особена микро капсула с два изхода, които могат да се включат към кръвоносните съдове на пациента. След това те тествали работата на този прибор като поместили негово копие в тялото на няколко мишки част, от които страдали от затлъстяване.
Експериментът е завършил успешно. Затлъстелите мишки губели теглото си постоянно, въпреки отсъствие на какви да е изменения в диетата. Други гризачи използващи регулатора на теглото, хранейки се с обичайната си храна, не са страдали от анорексия, което свидетелствува за безопасността на дадената методика.

Американски учени са открили причината за забравяне в напреднала възраст. Както се вижда от експериментите върху мишки , тя е свързана с ниските нива на протеин в мозъка, отговорен за загубата на памет.
Специалисти се надяват, че това откритие ще допринесе за развитието на нови методи за лечение, които ще премахват забравянето в напреднала възраст.
В хода на работата сътрудниците на медицинския център към Колумбийския университет са анализирали мозъка на осем души , умрели на възраст от 22 до 88 години.
В резултат на това, експертите са открили 17 гени , чиято дейност варира с възрастта. Един от тях съдържа инструкции за изработване на протеин RbAP48 , чиято активност намалява с възрастта.
Генно модифицирани млади мишки имали ниски нива на протеина, както и стари, които показали слаби резултати в тестовете за памет.  Чрез увеличаване на активността на RbAP48 в стари мишки , учените  не само успели да спрат намаляването на паметта , но и да я подобрят.
Това, че са се справили със загубата на памет при по-възрастни мишки е обнадеждаващо. В края на краищата е станало ясно, че дадения протеин се явява ключов фактор, а това показва, че загубата на памет с възрастта е свързана с функционалните изменения на невроните. За разлика от болестта на Алцхаймер, при жертвите не се наблюдава значителна загуба на неврони.

Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.