На снимката виждате сърце на кит.
Сърцето на синия кит тежи около тон.
Тази гигантска помпа работи с честота около 10 удара в минута.
От лявата камера на сърцето излиза аорта с диаметър 0,4 метра.
Размерът на китовото сърце силно впечатлява, особено ако се сравни с размерите на тези при другите видове млекопитаещи. Какво ще кажете за мишките?

Когато изследователи проверили как действа отровата на плюещия скорпион върху мишка установили конвулсии, гърчове, суперактивност, които спрели 30 секунди след смъртта на животното. За да се убие огромно животно са необходими само 20 нанограма от нея.

Отровата на плюещият скорпион се състои от три вида токсини. Освен това скорпионът може според вида на животното сам да избере типа на отровата. Този вид скорпион е наречен така, защото преди да ухапе изстрелва по посока на жертвата си допълнително количество отрова.

Учените предполагат, че по този начин съхранява най-силния си токсин, за чийто синтез е необходима много енергия. Тази малка порция отрова може да пропъди по-голям враг, а по-малките да ги убие на място. Така скорпионът запазва най-мощното си оръжие в запас.

Живял някога един еврейски учител Нафтали. При него често идвали за съвет.

Веднъж на вратата му почукал един човек на средна възраст, респектиращ на вид.

– Учителю, – казал той, – вие знаете Тора като никой друг. Вземете ме за свой ученик, искам да изуча Светото писмо.

– Махай се! – сърдито му извикал Нафтали. – Не уча на Писанието такива като теб. – и затръшнал вратата пред него.

Жена му останала изненадана:

– Защо му отказа? Ти обучаваш толкова много, а той изглеждаше порядъчен човек.

– Той не се нуждае от Тора, – отговорил Нафтали. – Ако го науча на Свещеното Писание, той ще се скрие зад него, като мишка в дупка и ще използва знанията си, за да изяви своето превъзходство над другите Той не е готов.

След известно време на вратата му отново се почукало. Това бил млад човек с благородна външност.

– Извинете за безпокойството, тук ли живее учителят Нафтали? – казал той. – Търся знание, светът е така несправедлив и аз искам да го променя. Вземете ме за свой ученик.

– Сбъркали сте вратата, – отговорил равинът. – Тук такъв не живее. Съжалявам.

Жена му го попитала:

– Какво не ти хареса в този? Той иска да направи най-доброто.

– Тези, които се опитват да изменят света, не го познават добре и само ще му навредят, – отговорил равина. – Не разбират какво правят. Разрушават, но не могат да създават. Той не е готов.

След няколко дни отново някой почукал н вратата. Това не бил млад човек и нямал интелигентен вид. Когато видял равина, той се примолил:

– Рави, бихте ли ми помогнали в моята беда? Вижте, аз съм глупав и нищо не разбирам. Има ли лекарство за такава болест?

Зарадвал се равинът, прегърнал новодошлия и го въвел в дома си:

– Влез, – казал му той. – Ти си готов, тебе ще те уча.

В Екатеринбург скулпторът Анатолий Вяткин създал паметник посветен на компютърната клавиатура. Той е открит на 5 октомври 2009 година.
Паметникът се намира на брега на река Исет. Той се състои от 80 клавиша, с тегло около 80 кг единия. Проектът обхваща площ 16 х 4 кв. м.
Цялото инсталиране по скулптура е трябвало да се прави под проливен дъжд, което не спряло и не попречило на работата.
Клавиатурата символизира обединението на комуникациите между Европа и Азия. Материалът, който е използван за реализация на проекта е „водоустойчив“ бетон. Инсталирането на скулптурата станало със специална техника. Сега жителите на града и туристите не сядат на тревата, а върху клавишите. Повърхността им е плоска и на всеки от тях са обозначени буквите и функционалните символи, подредени, като на стандартна клавиатура.
Монтажът на паметникът е част от уралската акция  „Дългата история на град Екатеринбург“. Находчиви граждани вече са откраднали няколко клавиша от паметника – – F1, F2, F3, Y, на клавиша Windows нанесли логото на Apple.
Над създаването на клавиатурата скулптора се е трудил повече от месец, а монтажа е станал за една седмица.
Имало е идея да се постави паметник на модем и компютърна мишка.

Един човек се влюбил в своята котка. С нея се разхождал от сутрин до вечер. На трапезата е канел. Накрая закопнял да му стане жена.
Обърнал се с гореща молба към Юпитер, да превърне котката му в дивна хубавица.
Наивната му прозба била изпълнена. Човекът едва не полудял от радост. Галил той любимата си, милвал я нежно, целувал я по устните, прегръщал я страстно. Гиздил я като кукла. А годеницата му тръпнела от радост.
– Женихът не е стар. Богат е. И от котарака се различава много.
Вдигнали голяма сватба.
Щом гостите си тръгнали, съпругът нежно галел съпругата си, а тя цялата пламнала от страст. Но изведнъж ненадейно изчезнала.
Съпругът тъжно въздъхнал, когато я намерил под леглото да гони една мишка.
На красавиците нито бог, нито любов може да промени навиците.