Йоаким Фиоре бил италиански мистик, който твърдял, че имал видения по време на поклонението си в Светите земи.
В тези видения той видял, че историята се дели на три периода:
възрастта на Отец, който продължава от създанието до раждането на Исус Христос;
възрастта на Сина, който продължава от живота на Христос до раждането на Йоаким;
възрастта на Духа, който вероятно е започнал от живота на италианския мистик.
В третия период, както твърдял той, ще настъпи „вечно време на любов и свобода“.
Йоаким имал много последователи, което католическата църква не можела да допусне. Неговото учение било обявено за ерес.

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Един суфийски мистик казвал: В младежките си години, в основата на всички мои молитви, беше:“ Дай ми сили, Господи, че да мога да променя света „. Всичко ми изглеждаше не както трябва. Бях революционер и исках всичко да променя в света. Когато станах по-възрастен започнах да се моля така: „Аз исках твърде много. Премина почти половината от живота ми, но не промених нито един човек“.
За това казах: „Достатъчно ми е да изменя и своето семейство. Позволи ми да го направя.“Но когато се състарих, аз осъзнах, че да променя и семейството си е твърде много. Кой съм аз, че да мога да ги променям? Тогава разбрах, че ако мога да променя себе си, това е напълно достатъчно. И се помолих на Бога: „Сега достигнах правилното решение. Позволи ми да променя себе си“.
Тогава Бог отговори: „Сега вече не остана време. Ти трябваше да искаш  това още в самото начало. Тогава имаше възможност“.
Всеки осъзнава и иска това накрая. Всеки ръководен от незнанието си си мисли: „Целия свят е объркан. Ако можех да направя всички по-добри, щях да бъда щастлив“.
Можеш ли да си представиш по-добра вселена от тази, която е? Не. Всичко е както трябва да бъде. Единствения проблем е, че вие не сте се устроили в този свят.
Проблемите идват от човека. Вие си казвате: „Това е вярно, а това не. Това е безобразно, а това е хубаво“. В света всичко е съвършено, но ние не можем да го видим в неговата цялост. Виждайки несъвършенствата, ние се опитваме да променим света.
За това се появяват Наполеон, Хитлер….. предизвикващи унищожение, подтискане и насилие. Търсейки щастието в промяната на света, остават нещастни.
Приемете действителността каквато е и не се опитвайте да я променяте. Но ако приемете да промените себе си, всичко ще се изпълни със светлина, ще засияе, ще излъчва аромат и ще се изпълни с прекрасна музика.
Ще откриете красотата. Ще настъпи светлината и тъмнината ще отстъпи.