Утро. Светло е и мирише на пролет. Странно на двора е като лято. Независимо от светлинната, спуснатите щори създават впечатление, че навън е нощ.
Тя побърза да стане, да се умие и да се приведе в ред. И ето я пред нас, съвсем открита. По това време на деня тя е такава, каквато е. Обикновенно оставаше сама със мислите си.
Всичко, което си мислеше в момента бе свързано с неопределимото желание да снеме маската на безразличието и апатичността от своето лице. Искаше й се да премахне унинието. Защо да не живее по-ярък и живописен живот от този, който живееше сега?
Бавно вдигна ръцете си към лицето, а в същото време си мислеше: „Струва ли си да махна маската от лицето си“? Може да бъде много болезнено.  Навярно тя е сраснала с истинското й лице.
След като събра волята си, тя направи първия напън. На тези места, къде успя да свали маската от лицето си окончателно, кожата закърви силно. Лицето й бе в белези и ожулвания. Болката, която изпита от видяното, бе много по-голяма от тази, която изпита при сваляне на маската. Страшно е да видиш себе си без маска, целия в белези.
За да не измъчва душата си тя решила да надене нова, по-весела маска „Маската на надеждата“. С нея тя вярваше, че ще стане по-весела и жизнерадостна.
И така тя заживя с тази маска по цял ден. Въпреки това новата маска предизвикваше мазоли и подсещаше за старите рани. Носенето на тази маска всеки ден, ставаше все по-трудно и по-трудно. Но момичето като че ли нехаеше за това. Нали всички са добре и са щастливи, нека я виждат и нея щастлива.
Тя си даде обещание да бъде все така, но не можа да сдържи обещанието си. Един ден маската започна да кърви и да се разрушава. Тези болки бяха още по-жестоки, отколкото преди, но девойката не им обърна внимание.
Когато от лицето й не останало нищо върху, което да надена поредната маска тя се замисли.
Възможно е да е била красива. Кой знае, какво е било истинското й лице? …Но ние познаваме само това лице, което бе покрито с белези….

Вие вярвате ли в хороскопите? Много хора вярват.
Помогнете ми да разбера, как за всички хора, няколко милиарда, може да се предскаже нещо само с 12-те знака на зодиака и то да съвпадне. И ако нещо съвпадне, хората се хващат за хороскопа като пътеводител в живота.
А ако ви напишат, че в средата на седмицата ви очаква успех, а на работата ви дори в петък нещата вървят „и така и иначе“…възможно е за една голяма част от населението да стане и нещо хубаво.
Разбира се ако се пишат баналности от типа: „пазете се от ненужни харчения“, „отношенията ви ще се подобрят“, „чака ви успех“, „здравето ви може да се подобри“…. За една седмица се случват доста различни ситуации, възможно е поне една да съвпадне с описаната в хороскопа.
А вие вярвате ли, че сте уникални? Знаете ли, че на планетата ни няма друг човек като вас? Дори и да имате брат, сестра или близнак, вие се отличавате по характер, мисли и начините, по които постъпвате в конкретна ситуация. Вие сте създадени неповторими. За това вашите неповторими цели ще ви дадат различен живот от този на другите.
Животът е изпълнен с красота и е много по-интересен от написания „шаблон на живота“ в хороскопите.

Американски учени с помощта на специална компютърна програма, могли да възстановят чутите, от участниците на експеримента, думи по електроенцефалограмата на мозъка.
За теоретична основа на експеримента е послужило по-рано направено откритие. Според него при „въображение“ на някои думи се активират определени участъци от главния мозък, както и при самото им произнасяне.
В изследването са участвали 15 доброволци, на които били поставени електроди. Дали им да прослушат пет десетминутни диалога. При това се регистрирали пристигащите на електродите импулси. Съпоставяйки ги със съдържанието на диалозите, изследователите подготвили две схеми за преобразуването на мозъчната активност във звук. След това дали на пациент да прослуша някоя дума и най-добрата схема „възпроизвела достатъчно реалистичен звук, така че учените да познаят отначало зададената дума“.
Този механизъм в бъдеще ще даде възможност да се „разшифроват“ мислите на хора неможещи да говорят.

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Това е съоръжение в Тайланд, което поразява със своята грандиозност и безмисленост. Съчетава в себе си измислени детайли, грубост, красота и величие едновременно с гниене, срутване и разрушение.
От края на Студената война до наши дни светът е под влиянието на западната цивилизация, като се набляга на материализма и преданост към напредъка на технологиите. Много естествени площадки са били опустошени. Така хората се стремят да преминат от старите ценности към такива, в който нравствената и духовна удовлетвореност са неуместни. Опита да се контролира природата е превърнала много хора в егоистични идивидуалисти, които се унищожават взаимно в една непрекъсната война и икономически грабеж.
Този храм на истината насърчава цивилизованият свят да се движи и възпитава в себе си религиозни и философски мисли. Той създава доброта, притегля към религиите, философиите и изкуството. Човек не може да се роди и да съществува без създател.
Храмът на истината представя седем създателя изобразени в дървени скулптори. Те са Небе, Земя, Майка, Баща, Луна, Слънце и Звезди.
На върха има четири елемента, които отговарят на идеалния свят и са съгласувани с източната философия.
Този храм е бил създаден, за да се гарантира, че хората могат да се съберат и да признаят седемте създатели и четирите елемента, които ще доведат, всеки човек и целия свят като цяло, до един идеален свят.
Храмът не представлява една религия, това е опит да се съчетаят националните и религиозните традиции на съседните страни.
Размерите му са колосални. Висок е 105 метра и абсолютно всичко е покрито с дърворезба.