Психиатър дошъл при един мъдрец и го попитал:
– Как се справяш с неврозите?
– Аз се освобождавам от тях.
– Но как го правиш?
– Вместо да решавам проблема, унищожавам този, който го предизвиква.
– Как мога да убия своето его?
– Премести се от затвора на своите мисли в света на усещанията, – казал мъдрецът.

Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Възстановяват ли се нервните клетки?
Възстановяват се! И още как! В историята на медицината има голям брой примери, в които хора, обречени на неподвижност напълно се възстановяват, връщат се към активния си начин на живот, побеждавайки болестта.
– Анализите са лоши, мозъка е повреден, няма да се движиш, –  казват лекарите.
Но пациентът включва друга мисъл положителна, оптимистична, съзиждаща:
– Аз трябва непременно да оздравея, ще се движа, искам да живея един пълноценен живот.
Имало е не малко и противоположни случаи.
От нищо не боледуващ човек, просто ляга и спокойно умира, защото е решил да умре. Независимо от това дали е твърде стар или смята, че вече всичко е направил … Никой не знае какви тъмни мисли са му дошли в главата.
Тези два примера ясно илюстрират реализацията на нашите мисли. В първия случай – създаваща, а във втория – разрушаваща.
Възстановяване на функция на нервните клетки и тъкани е продължителен процес, но не и невъзможен.
Ако при вас нещо не се получава, не бързайте да си сложите етикет „глупав човек“. Просто намерете причината, която ви спъва и я отстранете.
Не забравяйте: „Всичко започва от главата“.

Това е нещо като паралелна вселена, която се простира във всеки от нас. Тя може да се затегне или да те освободи. За нея можеш и да премълчиш или да я претвориш в буйни редове, изкласили като нива.
Когато пишете вие смело можете да разкриете своите мисли, възгледите си за живота, вашите впечатления, тайни и страхове си, скривайки ги в стихове или проза.
Писането е свобода на мисълта. То често прониква в света на мечтите, дори отвъд границите на адекватни идеи , но именно прескачането на тази граница на здравия разум и абсурда привлича.
Вие можете сами да създадете такъв свят и да го населите с хора, растения, гноми, ………
Можете да създадете идилия, която всеки момент сте способни да съсипете и да я превърнете в ад.
В този случай за вас е без значение, как ще реагират другите хора на вашето творение, но това не е, защото не цените чуждото мнение или сте егоист. И вие ще сте напълно прави.
Писането не е професия, в която трябва да следваш съветите на другите. Защото ако тръгнеш след критиците, ще загубиш свободата си да твориш, ще станеш пешка в нечии мисли.
Практикувайте това, което е в душата ви, пишете със сърцето си, не задържайте това в себе си.
И кой знае, вашето увлечение може да доведе до нещо по-голямо….

Животът в градовете изкуствено се усложнява. Единствения шанс на човек да не стане роб на съвременната икономика е да започне да работи върху себе си.
Когато човек попадне в естествената за него природна среда, мислите му стават светли и чисти. Много хора се притесняват, къде да започнат работа. Но е нужно всеки да създаде собствена атмосфера на живота си. В града това е невъзможно. За това човек трябва да се върне в естествената си среда. Да не плаща на съвременните робовладелци чрез кредити, ипотеки и наеми за скъпи жилища.
Ние сами си създаваме съвременната менажерия. Ако спрем да финансираме всичко това, системата ще умре или ще се трансформира в нещо друго.
Нима може така да живее съвременния човек? Да се съгласява с такива отвратителни условия?
Той има Божествена основа и възможност за развитие в Бога. Защо не се огледа и не стъпи на здравата основа?