„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Представете си, че има банка, която всяка сутрин внася на твоя сметка 86.400 лева. В нея не се пази дневния остатък. Всяка нощ той става нула, всичко което ти ни си използвал през деня изчезва.
Какво бихте направили?
Разбира се, всеки ден ще изтегляте всичките пари до стотинка!
Знайте, че всеки от нас има сметка в банка, която се нарича „Време“. Всяка сутрин банката ви начислява 85, 400 секунди за деня.
Всяка нощ в банката изтриват даните и гледат каква част от твоя кредит ти не си инвестирал в нужните цели. Тази банка не съхранява пари и не позволява да ги прехвърляте на друга сметка. Всеки ден се отваря нова сметка. Ако не използваш тези пари, губиш само ти. Ние не можем да се върнем назад и да вземем от предишния кредит. Ти трябва да живееш с това, което ти се дава днес.
Инвестирай добре, за да не съжаляваш за вложеното.
Часовата стрелка продължава да се движи и достига максимума за деня.
За да оцените една година, попитайте студент, който е загубил една година от обучението си.
Ако искаш да разбереш стойността на един месец, попитайте майка, която преждевременно е родила.
За да разберете стойността на седмицата, попитайте издателя на някое седмично издание.
За да разберете стойността на часа, попитай влюбените, които очакват да се срещнат.
За да разбереш цената на минутата, попитай човекът, който току-що е изпуснал влака.
За да разбереш стойността на секундата, попитай човекът, който за малко е избегнал катастрофата.
За да се оцениш хилядната от секундата, попитайте спортист, който е изгубил сребърния медал на олимпийските игри.
Оцени по достойнство всеки момент, който живееш и му придай още по-голяма значимост. Посвети го на специален човек, толкова специален, че да можеш да му посветиш цялото си време.
И запомни, времето никого не чака!

Вероятно много от вас излитат от къщи в последната минута, даже без да закусат. На дизайнерът Джиданяреки Лимиана навярно му се е случвало често това.
Това го подтикнало да създаде интересно устройство Heater Egg Card. Неговият вид е доста прост. Чрез него можете да си сварите яйце в чантата или джоба си.
Устройството напомня на пластмасова карта, но е направено от силикон. То плътно обвива яйцето. В обвивката на устройството е вградена мрежа от проводници.
В допълнение към Heater Egg Card  има устройство с USB-порт, например, лаптоп или таблет, който го включва, когато е необходимо.
Не е трудно да се отгатне какво следва. Черупката се нагрява и само за няколко минути питателната закуска е готова.